4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№162
С., 13..02. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5861/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Е. Д. като процесуален представител на В. И. Р. от [населено място] срещу решение от 21.04.2014 год. по в. гр.д. №9468/2013 год. на СГС,ГО, ІV а състав ,с което се потвърждава решението на Софийският районен съд постановено по гр.д. № 23663/2011 год. , с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] по гр.д. №11492/2013 на СГС, ІV В състав, искове по чл. 226,ал.1,т.1 КТ съответно за сума в размер на 1700 лв. обезщетение за имуществени вреди от неиздаване на служебна бележка за облагаем доход и за сума в размер на 6000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неиздаване на служебна бележка за облагаем доход и удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 и иск с пр.осн. чл. 226,ал.2 КТ за сума в размер на 6 600 лв. , претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 05.06.2008 год. до м. 12.2008 год. Присъдени са разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в частта срещу решението, с което са отхвърлени исковете за неимуществени вреди по чл. 226,ал.1,т.1 КТ в размер на 6 000 лв. и за вреди по чл.226,ал.2 КТ в размер на 6 600 лв. поради което в тази част е процесуално допустима.
В частта, срещу решението, с което е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 226,ал.1,т.1 КТ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1700 лв. касационната жалба е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК. Цената на предявения иск, по който съдът се е произнесъл в тази част от решението е под 5 000 лв. С оглед на това касационната жалба срещу него, следва да се остави без разглеждане.
В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси: 1.Как се доказва , че след прекратяване на трудовото правоотношение в изпълнение на задължението си по чл. 348,ал.3 КТ ищецът е представил трудовата си книжка за вписване на данни , свързани с прекратяване на трудовото правоотношение ?
2. Болничен лист с описана диагноза и показанията на свидетел считат ли се за категорично и пълно доказателствено средство ?
3. При незаконно задържане на трудовата книжка , дължи ли се обезщетение за всички вреди, претърпени от работника или служителя вкл. и за неплащане на клас прослужено време.
4.Дължат ли се разноски за втори адвокат при условие , че такива са поискани и присъдени с договор и пълномощно за всички инстанции .
5. Може ли по почин на съда да се назначи експертиза , която би установила претърпял ли е ищецът шок и негативни емоции във връзка с непредоставянето на исканите от него и неизготвени от ответника документи.
6. Нарушение ли е неиздаването на документи ,касаещи един бъдещ период?
К. счита, че така поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, поради което е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
При въведената факултативност на касационното обжалване, неговата допустимост е обусловена от изпълнението на две комулативно дадени предпоставки: формулирането на правен въпрос и изпълнение на допълнително основание /критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 КТ, което следва да бъде обосновано.
В. съд е приел че по предявените искове с пр. осн. чл. 226,ал.1,т.1 КТ и чл. 226,ал.2 КТ следва да се установи както факта на вредите, така и наличието на причинна връзка между вредата и конкретното поведение на съответните длъжностни лица във връзка с претендираните неимуществени вреди.Приема, че представеният болничен лист и показания на свидетеля не установяват нито болестта, нито обстоятелството, че същата е провокирана от неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 128 КТ. Твърдения за такава връзка според съда е направил самия ищец ,който е цитиран от свидетеля.Посочено е, че ищецът не е твърдял вреди конкретно от неиздаване на УП-3, доколкото сочи, че удостоверението ще му бъде необходимо в бъдеще.С оглед на това въззивният съд прави извод, че ищецът на първо място не е доказал настъпването на вредите, за които търси обезщетение и за това искът е неоснователен.
По отношение на иска по чл. 226,ал.2 КТ съдът след анализ на събраните по делото доказателства е направил извод, че работодателят не е бил в забава на задължението си да предаде оформената трудова книжка на ищеца до получаване на писменото съгласие на ищеца за получаването и по пощата, а от получаването на това съгласие 20.11.2008 г.до получаването на книжката по пощата -18.12.2008 г. е изминал разумен срок. Освен това за ищеца не са настъпили вреди доколкото същият видно от неговите твърдения е започнал работа на друго място.Законът презюмира настъпването на вреди доколкото непредаването на трудовата книжка препятства постъпването на друга работа. Тъй като в този случай тази предпоставка не е налице претендираното на осн. чл. 226,ал.2 КТ обезщетение се явява лишено от основание.
При тези решаващи мотиви поставените от касатора въпроси очевидно не са били предмет на разглеждане и с оглед на това не са обусловили изхода на спора. С оглед на това същите нямат характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска.Независимо от това следва да се посочи и следното:
В случая касаторът бланкетно е посочил допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК без да направи каквато и да обосновка защо поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Последното не дава възможност на съда да извърши преценка дали соченото основание / критерий/ ,действително е налице.
С оглед на това не са изпълнени изискванията, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.04.2014 год. по в. гр.д. №9468/2013 год. на СГС,ГО, ІV а състав в частта, в която е потвърдено решението по гр.д. № 23663/2011 год. на СРС ,с което са отхвърлени предявеният от В. И. Р. от [населено място] срещу [фирма],гр. С. иск за сума в размер на 6000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неиздаване на служебна бележка за облагаем доход и удостоверение за осигурителен стаж обл. УП-3 и иск с пр.осн. чл. 226,ал.2 КТ за сума в размер на 6 600 лв. , претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 05.06.2008 год. до м. 12.2008 год.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. И. Р. от [населено място] срещу въззивно решение от 21.04.2014 год. по в. гр.д. №9468/2013 год. на СГС,ГО, ІV а състав, В ЧАСТТА, в която е потвърдено решението по гр.д. №23663/2011 г. , с което е отхвърлен предявеният от В. И. Р. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с пр. осн.чл. 226,ал.1,т.1 КТ за сума в размер на 1700 лв. обезщетение за имуществени вреди от неиздаване на служебна бележка за облагаем доход.
В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: