4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 899
[населено място] , 19.12. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №5543 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. П.-Р. от [населено място], чрез процесуални представители адвокати П. и Р., срещу определение от 28.05.2014г. по ч.гр.д.№1842/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.02.2014г. по гр.д.№5630/2013г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационнна жалба Т. Б. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Ответникът [фирма] не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото.
Предмет на търсената от ищцата М. Р. защита е признаването на нищожността на предварителен договор от 1994г., който е обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД по предявена от купувача по същия Т. П. искова молба, вписана преди закупуването на имота от ищцата Р. от продавача по предварителния договор – ответникът [фирма], на когото е била помагач в процеса
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че при наличие на влязло в сила съдебно решение за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен, искът по чл.26, ал.2 ЗЗД е недопустим, поради преклузия на фактите, представляващи основание за твърдяната нищожност на договора в настоящото производство. Прието е, че макар и искът да е предявен на различно основание и за различно искане, доколкото е с предмет материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение по предходното дело, от съдебна проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. По оплакването, че в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД главните страни са били различни, е прието, че се преодолява от обстоятелството, че в същото производство ищцата е участвала като трето лице-помагач на страната на ответника, т.е. последната е обвързана от установителното действие на решението съгласно чл.223, ал.1 ГПК, като настоящото производство е между същите лица, но всички имат качеството на главни страни.
В изложението на основанията за основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател поставя въпроси: „след като иска, по който е обявен предварителния договор за окончателен, намира правната си квалификация в чл.19, ал.3 ЗЗД, в което производство ищцата по сега предявения иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД е била конституирана като трето лице помагач на продавача по предварителния договор, обявен за окончателен, то налице ли е сила на присъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание, или е налице само обвързваща сила на мотивите между подпомаганата и подпомагащата страна”; „след като ищцата е закупила процесния имот по силата на нотариален акт /покупко-продажба/, допустим ли е иск за прогласяване нищожността на предварителния договор, обявен за окончателен, и установителен иск за собственост, тъй като от закупуването на имота 1997г. до сега е във владение на имота, след като правната квалификация за нищожност е по чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл.124 ГПК, вр. чл.198 ЗЗД, т.е. различно основание и петитум”; „след като към момента на висящността на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД на третото лице-помагач не й е било известно обстоятелството, че към момента на сключване на предварителния договор продавача по предварителния договор не е бил собственик на правото на строеж, което към този момент не е било учредено, а са липсвали и строителни книжа, има ли основание за този предварителен договор и при липса на основания явно договорът е нищожен – последната нищожност санира ли се с решението, с което нищожният предварителен договор е обявен за окончателен или си остава правно нищо”.
К. счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.223, ал.1 ГПК, чл.223, ал.2 ГПК относно действието на решението по отношение на третото лице-помагач, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика – т.9 на ТР №1/2000г. на ОСГТК на ВКС, решение №125 от 26.11.2009г. по т.д.№306/2009г. на ВКС, Іт.о., в съответствие с която е постановено обжалваното въззивно определение.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.05.2014г. по ч.гр.д.№1842/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 20.02.2014г. по гр.д.№5630/2013г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: