3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1232
[населено място], 28.11. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №4167 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Т. С., Е. Д. Т. и Д. Н. Д., всички чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 08.05.2014г., постановено по в.гр.д.№165/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.11.2013г. по гр.д. №1037/2012г. на Старозагорски окръжен съд за уважаване на предявените от [фирма] искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
К. считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от [фирма] срещу С. Т. С., Е. Д. Т. и Д. Н. Д. искове с правно основание чл.59 ЗЗД за общо сумата 114 058лв., с която сума се е увеличила стойността на имуществото на ответниците, чрез изграждане и получаване в собственост на сграда в съсобствения на ответниците урегулиран поземлен имот в [населено място].
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
К. считат, че въззивното решение е процесуално недопустимо поради: противоречие на обстоятелствената част и петитума на исковата молба /с доводи, че „се съдържат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита само от някои, но не и от всеки от тримата ответници, явяващи се съсобственици на един урегулиран поземлен имот, образуван след твърдяното извършено подобрение, съгласно изложеното в исковата молба и доказателствата към нея”/; поради „липса на правен интерес от търсеното осъждане предвид заявеното в исковата молба, че сградата е построена и със собствени средства на едноличния собственик на капитала на дружеството-ищец”; поради това, че „не е допустимо солидарното осъждане по иск с правно основание чл.59 ЗЗД”. Твърденията, че процесната сграда е построена не само със средства на дружеството-ищец, но и със средства на едноличния собственик на капитала, не кореспондират със съдържанието на исковата молба, че процесната сграда е построена изцяло със средства на дружеството-ищец. Настоящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради първото от посоченото от касаторите, тъй като то не касае допустимостта, а правилността на въззивното решение /в този смисъл е и представеното от касаторите решение по гр.д.№2926/1994г. на ВС, ІVг.о./. Последният от доводите на касаторите за нищожност на въззивното решение, не е относим към конкретния случай, тъй като не е постановено солидарно осъждане на ответниците /а и в исковата молба не се претендира пасивна солидарност/.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.05.2014г., постановено по в.гр.д.№165/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: