2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
[населено място] , 09.03. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №196 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от А. Д. Д. и [фирма], чрез процесуалния им представител адв.Паунова, срещу решение от 22.06.2015г., постановено по гр.д.№764/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.03.2014г. по гр.д.№420/2013г. на Софийски окръжен съд, в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на А. Д. Д. и [фирма], за поправка по реда на чл.247 ГПК на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на ред втори чрез добавяне на „и” преди изписване на името на К. П. И., както и промяна формата на глагола „заплати” от 3л. ед.ч. в 3 л.мн.ч.
К. считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил общ отговор от ответника по касационната жалба [фирма], чрез управителя К. И. и от ответника К. П. И., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационна обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на А. Д. Д. и [фирма], за поправка по реда на чл.247 ГПК на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на ред втори чрез добавяне на „и” преди изписване на името на К. П. И., както и промяна формата на глагола „заплати” от 3л. ед.ч. в 3 л.мн.ч.
Пред първоинстанционния съд са предявени от А. Д. Д. и [фирма] искове [фирма], чрез управителя К. И., и от ответника К. П. И. срещу [фирма] и К. П. И. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 84 552лв. – преведена сума от ищцовото дружество по банкова сметка на ответното дружество в резултат на измамливото поведение на К. П. И., установено с влязла в сила присъда по нохд№661/2011г. на РС-Самоков. С постановеното основно решение на първоинстанционния съд ответникът [фирма] е осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати на ищеца [фирма] обезщетение за имуществени вреди в размер на 84 552лв., търпени в резултат на измамливото поведение на неговия управител К. П. И.. Първоинстанционният съд е приел, че поради това, че не е установено сумата да е била възстановена на ищцовото дружество или да са били доставени договорените стоки, ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди в претендирания размер в пряка причинна връзка с измамливото поведение на управителя на ответното дружество. Приел е също, че искът за имуществени вреди следва да се уважи, но само в полза на ищцовото дружество, което е платец на сумата, както и че няма правно основание обезщетението да бъде присъдено на управителя на дружеството като физическо лице, тъй като личното му имущество не е намалено.
По подадената молба от ищците за допускане на очевидна фактическа грешка в осъдителния диспозитив на постановеното решение, първоинстанционният съд е приел, че не е налице несъответствие между мотивите и постановения диспозитив в посочената от молителите част от решението.
В. съд е приел, че в случая формираната воля на съда, намерила израз в мотивите на решението се отнася само за наличието на основание за ангажиране отговорността за репариране на тези вреди в размер на 84 552лв. по отношение на ответното дружество, по чиято сметка е била преведена сумата и че липсват каквито и да било съображения /изводи в мотивите на съда/ защо не следва да бъде ангажирана отговорността на управителя в лично качество, с каквато претенция първоинстанционният съд е бил надлежно сезиран. Прието е, че в случая е налице непълнота на решението, тъй като не се касае за пропуск да се изрази в решението част от формираната воля на съда, а е налице липса на формирана воля по един от съединените искове за имуществени вреди против управителя на дружеството в лично качество на осн. чл.45 ЗЗД. В. съд е изложил съображения, че първоинстанционният съд не е бил сезиран с искане за допълване на решението, а за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което и като краен резултат е приел отказа да се извърши поправка по чл.247 ГПК за правилен, макар и с други съображения от чисто процесуално естество /липсваща въобще воля на съда по един от съединените искове за имуществени вреди срещу физическото лице управител на осн. чл.45 ЗЗД/, а не по изложените в обжалваното решение, касаещи изводи по съществото на спора, свързани с липсата на основание да се ангажира отговорността на управителя, които е следвало да намерят израз в основното решение.
К. считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса: „дали пропускането да се произнесе с диспозитива на решението си по въпрос и по отношение на страна по делото в отклонение на извършени в производството действия, представлява явна фактическа грешка, както и дали е допустимо при сезиране с молба за поправка на явна фактическа грешка съдът вместо да се произнесе по молбата да измени формираната си воля и да постанови нов по съдържанието си съдебен акт”. Според касаторите въззивното решение е постановено в противоречие с посочени от него решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В първата си част поставеният от касаторите въпрос не е разрешен в никое от посочените от него решения на ВКС – в никое от тях не е прието, че явна фактическа грешка представлява „пропускането да се произнесе с диспозитива на решението си по въпрос и по отношение на страна по делото в отклонение на извършени в производството действия” – в случая, видно от касационната жалба, касаторите имат предвид изразената от съда воля в определение за допускане на обезпечение на предявените искове и в доклада по делото. Напротив – в посочените решения на ВКС е прието, че очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК е налице когато съдът е формирал воля в мотивите, но не е намерила израз в диспозитива или е погрешно изразена /решение по гр.д.№1982/2014г. на ВКС, ІІг.о./, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, като такава грешка е посочено, че представлява неотразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите /решение по гр.д.№54/2012г. на ВКС, Іг.о./. Неоснователно е позоваването на касаторите на приетото в първото от посочените решения, че когато са изложени мотиви по едно основание, но е пропуснато да постанови съответен диспозитив по него, то е допусната очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебния акт. В случая въззивният съд е приел, че по предявените искове за деликтно обезщетение за имуществени вреди са изложени мотиви само и едиствено по иска на дружеството-ищец срещу дружеството-ответник. Правилността на извода на въззивния съд не може да бъде проверяване при допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Поставеният от касаторите въпрос във втората си част не е от значение за конкретното дело, по което не е прието да е „допустимо при сезиране с молба за поправка на явна фактическа грешка съдът вместо да се произнесе по молбата, да измени формираната си воля и да постанови нов по съдържанието си съдебен акт”, нито в някое от приложените съдебни решения на ВКС е прието такова разрешение. В приложеното от касаторите решение по гр.д.№277/2012г. на ВКС, ІІг.о., е разрешен друг въпрос: „допустимо ли е при разглеждането на въззивна жалба срещу решението на въззивния съд за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение и да я остави без уважение”, какъвто не е разглежданият случай – въззивният съд не се е произнесъл по искане, различно от това, с което страната е сезирала съда.
К. считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: „пропуск и явна фактическа грешка ли е когато съдебното производство е образувано въз основа на влязла в сила присъда срещу двама ответници, в хода на производството са извършвани съдопроизводствени действия срещу двамата ответници, но решението е постановено само срещу единия”; „допустимо ли е при сезиране с молба за поправка на явна, очевидна фактическа грешка, съдът вместо да допусне поправка или да отхвърли молбата, да измени формираната си воля и на практика да постанови нов по съдържание съдебен акт”. К. само са посочили разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не са посочили и не са аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не са посочили съдебната практика, която считат, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по първия от поставените от касаторите въпроси има формирана съдебна практика, включително посочените от тях решения по чл.290 ГПК, относно очевидната фактическа грешка и непълнотата на решението като пороци на съдебното решение, които се осъществяват при постановяване на решението, разграничението между тях и способите за тяхното отстраняване. Вторият от поставените от касаторите въпроси не е от значение за конкретното дело /по което двете инстанции не са се произнесли по искане, различно от това, с което страната е сезирала съда/ и не е разрешен с обжалваното въззивно решение – с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в осъдителния диспозитив на решението по отношение на обезщетението за имуществени вреди.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2015г., постановено по гр.д.№764/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: