4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 795
[населено място] 04.11. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №4961 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу определение от 18.06.2014г. по ч.гр.д.№1110/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.04.2014г. по гр.д.№16954/2013г. на Варненски районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото по претенцията му за установяване на категорията, положен от него труд в периода от 01.01.1982г. до 31.12.1984г. в Държавно окръжно стопанство, А. обслужване /Д./ – [населено място], по повод предстоящото му пенсиониране.
Ответникът по частната жалба Териториално поделение на НОИ- В., представляван от директор П., изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
В. съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, в обжалваната част за прекратяване на производството по делото по претенцията на за установяване в отношенията му с Териториално поделение на НОИ- В., на категорията, положен от него труд в периода от 01.01.1982г. до 31.12.1984г. в Държавно окръжно стопанство, А. обслужване /Д./ – [населено място], по повод предстоящото му пенсиониране.
С обжалваното определение е прието, че с нормата на чл. 1, ал. 4 З. е регламентирана косвена забрана за установяване по съдебен ред на категорията труд, като изрично е предвидено, че последното се установява в производството по чл. 98 от КСО. На доводите в частната жалба, че искът в прекратената част не е предявен самостоятелно, а кумулативно с иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от З., с обжалваното определение е отговорено, че именно в производството по този иск и ако се установи, че Г. Г. е работел в Д.-В. през исковия период, с решението си първоинстанционният съд следва да се произнесе за времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, както и относно продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение, конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана, начина на заплащане на труда, по аргумент от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от същия закон и изхождайки от текста на т. 12 от ППВС № 8/26.06.1963г., намиращ приложение и по настоящия казус, макар и постановено при действието на У. № 257/1961г. Прието е, че бъде ли посочена конкретната заемана от ищеца длъжност и трудовата функция, която работникът е изпълнявал, се определя и съответната категория труд, съобразно характера и особените условия при които се полага, с приложение на правилата на чл. 104 от КСО. Прието е, че от друга страна, съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, ред ДВ бр. 102/2005г., времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. При установен осигурителен стаж по реда на З., съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от З., категорията труд се установява в производството по чл. 98 от КСО, т.е. по административен ред.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: „за полаганата категория труд”. Посочената от частния жалбоподател съдебна практика – решение по гр.д.№1672/2010г. на ВКС, ІІІг.о., определение по ч.гр.д.№7/2013г. на ВКС, ІІг.о., определение по ч.гр.д.№76/2012г. на ВКС, ІІІг.о., касае спорове по чл.357 КТ: когато ищецът заявява да е заемал една длъжност, а работодателят – че е заемал друга, разрешаването на който и от значение при пенсиониране; по които спорният предмет е преназначението на друга длъжност в рамките на съществуващо трудово правоотношение. Посочената съдебна практика не е относима към настоящия спор, който не е по трудов спор по чл.357 от КТ, тъй като процесуалната легитимация по трудовите спорове е нормативно определена – работник или служител и работодател.
Не е налице и соченото от частния жалбоподател правно основание по чл.280, ал.1, т.3 КТ по поставения въпрос, тъй като само е посочена разпоредбата на закона, но не е обосновано от касатора конкретния въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика, нуждаеща се от осъвременяване. Също така не е обосновал твърдението си, че е разрешен въпрос от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от З. /съгласно която установяването на положен трудов стаж на определена длъжност и за определен период от време се установява по съдебен ред/ и разпоредбата на чл. 1, ал. 4 З. /в която е регламентирана косвена забрана за установяване по съдебен ред на категорията труд, като изрично е предвидено, че последното се установява в административното производство по чл. 98 от КСО/, не са непълни, неясни или противоречиви, и по приложението им е създадена ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че категорията на труда не може да се установява по съдебен ред, поради липса на законов текст, който да допуска предявяването на такъв установителен иск. В този смисъл е практиката и по отменения Указ №527/1961г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред – постановени по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д. № 470/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и по гр.д. № 470/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че категорията на труда може да се установи по съдебен ред само в рамките на иска за установяване на трудов стаж /чл.1, ал.1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред/, а не отделно по съдебен ред, поради липса на законов текст, който да допуска предявяването на такъв установителен иск. Обезсилени са съдебните решения, с които е бил разгледан иск по чл.97, ал.3 ГПК /отм./ сега чл.124, ал.4 ГПК вр. чл.357 КТ за установяване на категорията труд и е прекратено производството по предявения иск като недопустим.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.06.2014г. по ч.гр.д.№1110/2014г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: