3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1329
[населено място] , 19.12. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №4724 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв. Ц., срещу решение от 15.05.2014г., постановено по в.гр.д.№147/2014г. на Окръжен съд – Габрово, в частта, с която е потвърдено решение от 12.02.2014г. по гр.д.№82874/2013г. на Районен съд – Габрово за уважаване на предявените от М. Х. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, последният до размера 1392,44лв.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. Х. В..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от М. Х. В. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й, извършено със заповед №12/02.10.2013г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”началник на П.”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ до размера 1392,44лв.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя въпрос: „допустимо ли е в производството по оспорване на уволнението по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ да се изследва въпросът било ли е формирано решение за даване на предварително съгласие за уволнение, като се имат предвид установените в устава на съответната синдикална организация правила за изискуемото мнозинство за вземане на такива решения, в случаите, в които в протокола от заседанието на колективния синдикален орган е бил удостоверен единствено фактът, че не е постигнато единодушие между членовете му, без да е удостоверено обстоятелството постигнато ли е в конкретния случай – обикновено мнозинство, за даване на съгласие или за недаване на съгласие за уволнение”. К. счита, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, че решението на колективния синдикален орган, както по отношение на съображенията, които са го мотивирали, така и по отношение спазването на установената с устава на съответната синдикална организация процедура, не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 417/12.07.2010 г., на ВКС по гр.д.№788/2009 г., ІV г. о., решение № 824/26.01.2011 г., ВКС, ІV г. о. по гр.д.№1221/2009г., решение № 406/31.10.2012 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. №1532/2011 г.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.05.2014г., постановено по в.гр.д.№147/2014г. на Окръжен съд – Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: