2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
С., 27.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6063/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №1151/09.06.2014 год. по гр.д. № 951/2014 год. на Софийският апелативен съд ,ГО, 10- ти състав след частична отмяна на решението по гр.д. № 5192/2013 год. на СГС, ІГО, 13-ти състав, с което е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди до размера от 1000 лв.,е постановено ново решение, с което на осн. чл.2,ал.1,т.2 З. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. А. М. от [населено място] сумата от 1 000 лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , ведно със законната лихва от 16.03.2009 год. до окончателното изплащане на сумата. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 1000 лв. до претендираните 26 000 лв.
Решението в неговата уважителна част е обжалвано с касационна жалба от Апелативна прокуратура [населено място]. С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
В писмен отговор по делото ответникът по тази касационна жалба Т. А. М. оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване . Изтъква, че в представеното от касатора изложение няма ясно формулиран правен въпрос .
В отхвърлителната част решението се обжалва с касационна жалба от Т. А. М., който също представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
К. жалби са подадени в законоустановения срок, от страни в процеса, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответната част и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място] :
К. не е изпълнил задължението си да формулира правен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.В представеното Изложение е посочено , че по въпроса за определяне на неимуществените вреди , което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точно прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год. , както и на т. 3 и т.11 от ТР защото част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането , както и на т.19 от ТР №1/04.01.2001 год. , поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди. Позоваването на задължителна практика на ВС и ВКС принципно обосновава допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая обаче поради липса на ясно формулирани правни въпроси, това основание не може да бъде проверено. Изложението в цитираната част има по- скоро характер на оплакване за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, доколкото цитираното ППВС и ТР в сочените части съставляват тълкуване на материалния закон с оглед правилното му прилагане.Противоречието с материалния закон, съгласно чл. 281,ал.1,т.3 ГПК, е касационно основание за отмяна на обжалваното решение и може да се обсъжда в евентуално производството по чл. 290 ГПК, а не в настоящото производство , което го предхожда. Липсва формулиран правен въпрос и в представеното по делото допълнително изложение. Вместо това касаторът е направил оплакване за допуснато от въззивният съд процесуално нарушение,свързано с пропуска на въззивният съд да се произнесе по направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата за забава.
Формулирането на правен въпрос е основна и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска /т.1 ТР №1/19.01.2010 год. по ТД №1/2009 год./
Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Т. А. М. :
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване тази касатор е формулирал следните правни въпроси: 1. Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от З. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ?
2. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по З. до каква степен следва да се взема предвид броя и тежестта на повдигнатото обвинение срещу ищеца,по което същият е оправдан с влязла в сила присъда, както и периодът и интензитета на претърпените неимуществени вреди от задържането под стража. производство.
3. От значение ли е при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди причината поради която на ищеца е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража” по процесното наказателно производство , приключило с влязла в сила оправдателна присъда на наказателния съд?
По първия въпрос касаторът счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС №4/1968 год. и не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства досежно конкретния установен характер и интензитет на претърпените болки и страдания.
Предвид задължителният характер на цитираната практика на ВС касаторът очевидно се позовава на допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК макар това да не е посочено изрично. Цитираното противоречие обаче не е налице, доколкото съдът не е определил дължимото обезщетение бланкетно , а след като е обсъдил относимите към този въпрос обстоятелства: продължителността на наказателното преследване, промяната в мярката за неотклонение, изцяло по вина на подсъдимия, данните за здравословното и емоционално състояние на ищеца.
По отношение на втория и третия въпрос касаторът се позовава на противоречие с ППВС №4/1968 г. и ТР №3/22.04.2004 на ВКС. Такова противоречие също не се установява, доколкото в случая става въпрос за едно обвинение , а неговата тежест като фактор при определяна размера на обезщетението, е разгледана в контекста на данните за преживените от ищеца болки и страдания. Обсъден и въпроса за взетата мярка за неотклонение като съдът е съобразил обстоятелството, че промяната на мярката е предизвикана изцяло от поведението на ищеца.
По изложените съображения не са изпълнени условията , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и такова не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1151/09.06.2014 год. по гр.д. № 951/2014 год. на Софийският апелативен съд ,ГО, 10- ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: