1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
[населено място], 13.11. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3939 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Н. Н. – Областен управител на Област Л. и пълномощник на Държавата, съгласно пълномощно от министъра на регионалното развитие, приподписана от гл.юрисконсулт И., срещу решение от 04.04.2014г., постановено по в.гр.д.№56/2014г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.11.2013г. по гр.д.№994/2012г. на Районен съд-Троян за уважаване на предявените от Н. К. М. и Б. И. Г. искове с правно основание чл.189, вр. чл.79 и чл.82 ЗЗД.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Н. К. М., чрез процесуален представител адв.Х. В. и Б. И. Г., чрез процесуален представител адв.С. В.-С., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е осъден Областен управител на област Л. и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, солидарно да заплатят на Н. К. М. сумата 13 673,98лв. и на Б. И. Г. – сумата 18 135,53лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения по сключен между тях на 01.04.1998г. договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна държавна собственост, на основание чл.189 ЗЗД, вр.с чл.79 и чл.82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.10.2013г. до окончателното изплащане на сумите.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба се сочи, че в обжалваното решение са разрешени правни въпроси: „след като е постановено и влязло в сила решение с участие на трето лице, установеното в мотивите на което е задължително за третото лице в отношенията му със страната, може ли съдът в последващо производство между третото лице и страната, която го е привлякла, да преразглежда въпрос, който вече е установен в мотивите на първото решение” и „ развалянето на договора за продажба на недвижим имот по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, предпоставка ли е за да бъде предявен иск за вреди”. Счита, че първият от поставените въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2 на ТР №109/1985г. на ОСГК но ВС, в което е прието, че като последица от конституирането на привлеченото трето лице като помагач на една от страните по делото настъпва обвързване на третото лице с мотивите на решението в отношенията му със страната, която го е привлякла и в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№525/2011г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че за вътрешните отношения между подпомаганата и подпомащата страна важи задължителната сила на мотивите на решението съгласно чл.223, ал.2 ГПК. Има се предвид, видно от изложението, приетото за установено в обжалваното решение относно добросъвестността на купувачите-ищци. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд /с въззивното решение е прието, че позоваването на мотивите по друго решение, е несвоевременно – едва в хода на въззивното производство/, не е стоял за решаване, нито е налице идентичен случай с разрешения в приложената съдебна практика, която е в смисъл, че третото лице е обвързано във вътрешните си отношения с подпомаганата страна от задължителната сила на мотивите, докато доводите по конкретното дело са били, че мотивите обвързват със задължителна сила подпомаганата страна във вътрешните отношения с третото лице. Това разбиране не съответства на съдебната практика, включително посочената от страната. С привличането на третото лице привличащата страна цели да улесни защитата си срещу насрещната страна, както и да подчини привлечената страна на задължителната сила на мотивите в един бъдещ процес, който привличащата страна би водила срещу третото лице при неблагоприятен изход на делото.
Вторият от поставените въпроси не е от значение за конкретното дело, поради това, че в случая има влязло в сила съдебно решение, постановено между същите страни, което ги обвързва относно основанието – прието е с влязлото в сила съдебно решение, че ищците са доказали фактическия състав на чл. 189 ЗЗД – правото на купувача да развали договора за покупко – продажба, поради неизпълнение на задължението от продавача да прехвърли правото на собственост. Прието е, че при продажба на чужда вещ продавачът дължи връщане на платената цена и обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. С влязлото в сила съдебно решение със задължителна за страните сила е прието, че е настъпило развалянето на сключения между тях договор за покупко-продажба на основание чл.189 ЗЗД и са присъдени част от последиците от това разваляне, а новото дело е за останалата част и производството е процесуално допустимо предвид настъпилото ново обстоятелство – изплащането и на тази част от присъдените суми в полза на съдебно отстранения купувач от веригата покупко – продажби на процесния апартамент. Предвид изложеното настоящият състав не намира вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, каквито доводи се съдържат в касационната жалба.
В раздел ІІІ на изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция – за адвокатско възнаграждение, съобразно данните в представените адвокатски пълномощни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от М. Н. Н. – Областен управител на Област Л. и пълномощник на Държавата, съгласно пълномощно от министъра на регионалното развитие, срещу решение от 04.04.2014г., постановено по в.гр.д.№56/2014г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Областен управител на Област Л. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, да заплатят солидарно на Н. К. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 270лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Областен управител на Област Л. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, да заплатят солидарно на Б. И. Г., Е. от [населено място], [улица], сумата 450лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: