1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
[населено място] 21.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3402 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. А. Л. от [населено място], общ.Р., приподписана от адв.Е. Я., срещу решение от 21.02.2014г., постановено по гр.д.№752/2013г. на Окръжен съд–Благоевград за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 12000лв., ведно със законната лихва от 25.05.2011г.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. П. К., действащ като ИТ”Пулче-1 –К. К.” и третото лице-помагач [фирма], не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадени е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Б. А. Л. срещу К. П. К., действащ като ИТ”Пулче-1 –К. К.”, искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване „синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на срединните нерви” в размер на 12000лв., ведно със законната лихва от 25.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
В. съд е приел, че няма доказателства за възникването и съществуването на професионалното заболяване да е констатирано с влезли в сила решения на компетентните органи ТЕЛК и Н., като е приел, че не са налице влезли в сила решенията на ТЕЛК и Н., които констатират професионалния характер на Л., тъй като върху тях не е отразено, че са връчени на работодателя, чиято отговорност се иска са бъде ангажирана в настоящото производство.
С въззивното решение въпросът: „за тежестта на доказването причинна връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК” е разрешен в противоречие с решение №213 от 12.07.2011г. по гр.д.№1761/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че по иск за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл.200 КТ в тежест на работника е да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или Н., но не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване на органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата и че работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.02.2014г., постановено по гр.д.№752/2013г. на Окръжен съд –Благоевград.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: