3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
С., 15.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5279/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи ЕАД – С. – клон” срещу решение №208/07.05.2014 по гр.д. №150/2014 на Софийски окръжен съд , ГО, 2-ри състав , с което е потвърдено решение от 18.10.2013 год. по гр.д. № 773/2012 год. на Елинпелинския районен съд , в частта, в която е отменена заповед №185/14.06.2012 год. на Управителя на „Напоителни системи ЕАД – С.- клон”, [населено място], с която на Г. С. Г. от [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” ; отменени са заповеди на Управителя на напоителни системи – С. клон”, с което му е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение” и трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 344,ал.1,т.3 КТ във вр. чл. 225,ал. 1 КТ в размер на 7 221,60 лв. за периода от 27.06.2012 г. до 27.12.2012 г. и на осн. чл.221,ал.2КТ в размер на 1203,60 лв., ведно тези суми със законната лихва, считано от 06.08.2012 год. до окончателното им изплащане.
К. прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушение на материалния закон.
Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените исковете да бъдат отхвърлени.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация Г. С. Г. от [населено място], чрез адв. Ал. Ж. оспорва допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба „по същество” в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение е прието, че по отношение на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” работодателят е спазил изискването на чл. 193,ал.1 КТ . Прието е обаче , че визираните в заповедта за налагане на това дисциплинарно наказания нарушения не съставляват такива, доколкото към датата на заповедта за дисциплинарно наказание,служителят не е имал такива задължения. На това основание е прието, че заповедта е незаконосъобразна. Съдът е приел, че КТ не предвижда изрично образуване на дисциплинарно производство , за което служителят да бъде уведомен, но от него следва да са изискани обяснения по чл. 193 КТ за да може да се извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. на трудовата дисциплина. По отношение на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е прието, че наказанието е наложено за три отделни състава на дисциплинарни нарушения, като работодателят не е взел обяснения от служителя за всяко едно от тях.Прието е , че такива обяснения са взети само досежно нарушението формулирано като „ неизпълнение на нареждане за предаване на документи” квалифицирано като неизпълнение на законно разпореждане на работодателя, но само по себе си, същото не е достатъчно тежко за да обоснове налагането на най-тежката дисциплинарна санкция , а именно дисциплинарно уволнение. По тези съображения въззивният съд е уважил иска за отмяна на това дисциплинарно наказание и е уважил обусловените от него искове по чл. 344,ал.1,т.2 и 3, и чл. 221,ал.2 КТ.
При тези основни мотиви обусловили изхода на спора, касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.„Необходима ли е конкретна процесуална форма на поканата на работодателя към работник или служител за даване на обяснения по повод нарушение на трудовата дисциплина”; 2.”Необходим ли е изричен формален акт на работодателя с който инициира дисциплинарното производство срещу виновен служител”;3. „При писмена покана към служител да даде обяснения за свое дисциплинарно провинение, следва ли изрично да се посочи, че същата следва да се счита за начало на дисциплинарно производство”;4. „Длъжен ли е работодателят да издава писмена заповед за всяко свое законно нареждане.”
Посочено е , че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, решения постановени при условията на чл. 290 ГПК, които представя.
При въведената факултативност на касационното обжалване, неговата допустимост е обусловена от изпълнението на две предпоставки: формулирането на правен въпрос и изпълнение на допълнително основание /критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Основната предпоставка е формулирането правен въпрос, като същият следва да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
Предвид очертаните решаващи мотиви на въззивният съд , формулираните от касатора въпроси или не са били предмет на разглеждане във въззивното решение или са били коментирани в съответствие с нея. /въпрос № 2/.
С оглед на изложеното, не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №208/07.05.2014 по гр.д. №150/2014 на Софийски окръжен съд , ГО, 2-ри състав.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ЕАД – С.- клон” [населено място] да заплати на Г. С. Г. разноски в размер на 2 000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: