2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1060
С., 17.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3725/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. П. от [населено място] против решение № 138/06.02.2014 год. по гр.д. №3510/2013 год. на Варненския окръжен съд и по касационна жалба на И. М. П. и А. П. П. , чрез адв. Д. П. срещу решение № 485/27.93.2014 год. по в. гр.д. №3510/2013 год. на Варненския окръжен съд. Към касационните жалби е представено и Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците С. Х. Г. и Р. Л. – Г. – Г. чрез адв. М. Л. , считат, че не са налице посочените от касатора основания за допустимост на касационно обжалване по първата касационна жалба.
Ответниците Б. Д. Г. и Т. Г. Т. чрез адв. В. Д. изразяват становище , че касационното обжалване по първата касационна жалба не следва да се допуска, доколкото същата не е приподписана от адвокат, както и доколкото касаторът не е формулирал правен въпрос, което е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Претендират разноски.
По втората касационна жалба становище вземат ответниците Б. Д. Г. и Т. Г. Т. чрез адв. В. Д. като считат, че същата е неоснователна „ по същество”.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
С решение № 138/06.02.2014 год. по гр.д. № 3510/2013 год. е потвърдено решение № 3707/23.07.2013 год. по гр.д. № 601/2012 год. на Варненския районен съд , с което е отхвърлен предявения от А. П. П. и И. М. П. и двамата от [населено място] иск по чл. 124,ал.5 ГПК срещу Б. Д. Г., Т. Г. Т., Р. Л. Г. – Г. и С. Х. Г. от [населено място] като ищците са осъдени да заплатят разноски както следва : на ответниците Б. Д. Г. и Т. Г. Т. 600 лв. , а на Р. Л. Г. – Г. и С. Х. Г. 200 лв. Присъдени са и разноски за въззивната инстанция
Решение 485/27.93.2014 год. по в. гр.д. №3510/2013 год. на Варненския окръжен съд се обжалва в частта, с която е отхвърлена молбата на ищците за допълване на първото по делото решение, по искането за обезсилване на първоинстанциононто решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК, приема следното:
К. жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустими. Неоснователно е възражението по отношение редовността на първата касационна жалба, доколкото същата не е приподписана от адвокат съгл. изискването на чл. 284,ал.2 ГПК .Видно от служебната бележка на Адвокатска колегия [населено място] касаторът И. М. П. е вписан в списъка на Адвокатска колегия [населено място] като правоспособен адвокат.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбите, касационно обжалване по първата касационна жалба не следва да се допуска тъй като не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, а именно: да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /.
В случая касаторът без да формулира правен въпрос е посочил като основание за допустимост това по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че допълнителното основание, на което касаторът се позовава, е посочено бланкетно , без никаква обосновка.
С оглед изхода на това производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Б. Д. Г. и Т. Г. Т. направените в настоящото производство разноски в размер на по 200 лв. за всеки от тях – заплатено адвокатско възнаграждение.
По втората касационна жалба касаторите са формулирали следните правни въпроси: 1.Допустимо ли е да се присъждат разноски по делото без да има направено искане до приключване на делото, без да е представен списък на разноските и без да има данни адвокатската възнаграждение да е заплатено и
2. Допустимо ли е да се иска от въззивната инстанция да обезсили решение на първоинстанционния съд в частта за разноските , ако е била подадена жалба срещу това решение, но преди произнасянето на въззивния съд , първоинстанционният съд е оставил без уважение с определение искането за изменение на неговото решение и това определение не е било обжалвано.
К. считат, че по първия въпрос решението по делото, което в обжалваната част има характер на определение , е постановено в противоречие с т.1 и 2 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, поради което е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Досежно втория въпрос се позовават на допълнителното основание /критерий/ по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросите, за които се твърди, че са постановени в противоречие със задължителна практика на ВКС не са били предмет на разглеждане във обжалваното решение. С оглед на това същите не са правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и касационното обжалване по тях не следва да се допусне. Налице се условията за допускане на касационното обжалване по втория въпрос.
С обжалваното решение по този въпрос е прието, че искането за обезсилване на първоинстанционното решение в частта за разноските като присъдени без направено искане и без събрани доказателства за реализирането им, заявено във въззивната жалба е прието от въззивният съд като искане по чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта за разноските, поради което производството по въззивната жалба в тази част е прекратено и делото е било изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне. С определение №16643/11.11.2013 год. по гр.д. № 601/2012 год. на В. искането е оставено без уважение и това определение е влязло в сила като не е обжалвано от касаторите. С оглед на това въззивният съд е отхвърлил искането за допълване на въззивното решение с диспозитив по искането за обезсилване на първоинстанционното решение в частта за разноските, което е правилно.К. не биха могли да се ползват от заявеното още във въззивната жалба искане за обезсилване на първоинстанционното решение в частта за разноските при така развилото се производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138/06.02.2014 год. по гр.д. №3510/2013 год. на Варненския окръжен съд решение.
ОСЪЖДА И. М. П. от [населено място] да заплати на Б. Д. Г. и Т. Г. Т. и двамата от [населено място] разноски в размер на по 200 лв. за всеки един от тях.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 485/27.93.2014 год. по в. гр.д. №3510/2013 год. на Варненския окръжен съд в частта, в която е отхвърлена молбата на И. М. П. за допълване на решението като се обезсили първоинстанционното решение в частта за разноските.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в тази част,имаща характер на определение .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: