3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
С., 11.03. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр. дело № 802 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Р., чрез процесуалния й представител адв. П. К., срещу решение № 593/08.12.2015 г. постановено по гр. д. № 902/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение № 1301/25.09.2015 г., на Районен съд – Плевен постановено по гр. д. № 2187/2015 г. С обжалвания акт е определен режим на лични отношения между майката Е. Р. и детето С. Ц., както и привременни мерки до влизане в сила на въззивното решение като е предоставено упражняването на родителските права на бащата – А. Ц..
Ответникът – А. И. Ц., чрез пълномощника си адв. Л. П., в представения отговор изразява становище, че обжалваният съдебен акт не следва да бъде допускан до касационно обжалване, а в случай, че касационно обжалване бъде допуснато, моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
Съгласно чл.280, ал.2, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г.), в редакцията на законовата разпоредба към датата на подаване на касационната жалба – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 СК, исковете по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производствата за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от ЗС, исковете по чл. 40 от З., молбите за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от ЗГР и исковете по чл. 17, ал. 1 от З.. В настоящия случай предявеният пред първата инстанция иск е с правно основание чл.59, ал.9 СК. Въпреки, че законодателят изрично е посочил като неподлежащ на касационно обжалване въззивният съдебен акт постановен по иск по чл.59, ал.7 СК, следва да се има предвид, че този законов текст се намира във връзка с чл.59, ал.9 СК. Това е така тъй като с ал.7 е въведено задължение за съда да определи подходящ режим на лични отношения между детето и родителите, а ал.9 регламентира същата хипотеза при изменение на обстоятелствата. С оглед изложението доводи настоящият състав намира, че решение № 593/08.12.2015 г. на Окръжен съд – Плевен постановено по в. гр. д. № 902 по описа на съда за 2015 г. не подлежи на касационно обжалване.
Неправилното посочване в диспозитива на обжалвания съдебен акт, че същият подлежи на обжалване пред ВКС, не създава висящност на спора.
Подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. К. Р., чрез процесуалния й представител адв. П. К., срещу решение № 593/08.12.2015 г. постановено по гр. д. № 902/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 802/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Определението за оставяне без разглеждане и прекратяване на производството подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: