1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
[населено място], 05.05. 2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №1447 по описа за 2016 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Д. К. А. от [населено място], с процесуален представител адв.А., срещу определение от 25.02.2016г. по в.ч.гр.д.№71/2016г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено определение от 25.01.2016г. по гр.д.№76/2015г. на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено производството по делото.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната касационна жалба от ответника [фирма] /в несъстоятелност/.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от установяването по предявените обективно съединени отрицателни установителни искове за собственост на недвижими имоти.
Производството пред първоинстанционния съд е образуванано по искова молба на Д. К. А. срещу [фирма] /в несъстоятелност/, в която се оспорва правото на собственост на ответника върху процесните недвижими имоти като придобити по нищожни приватизационни договори – договор за продажба на 80% от дяловете на [фирма] от 26.01.1995г. и договор за продажба на 20% от дяловете на [фирма] от 01.12.1997г., сключени в противоречие с чл.5, ал.2 и ал.3 З. и чл.25, ал.3, т.1 и т.3 З..
Ищцата е обосновала правния си интерес от предявените установителни искове с качеството си на частен правоприемник по силата на договор за цесия между нея и бивш работник в ответното дружество М. И. К. за прехвърляне на вземане за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 437,05лв., който не е бил включен в списъка на лицата, участващи в приватизацията.
В. съд е прел, че ищцата не обоснована наличието на свое защитимо право, което да обоснове правния й интерес от предявения отрицателен установителен иск, поради което и съобразно с приетото в т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС при недоказване твърденията, с които ищецът обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове основание наличието на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „допустим ли е отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за приватизация при наличието на евентуален интерес у ищцата, формиран от възможността да участва в новото провеждане на приватизация на дружеството при създаденото частно правоприемство – договор за цесия от бивши работници на приватизирането предприятие”, сочи, че по така поставения въпрос въззивното определение е в противоречие с решение №133 от 22.11.2011г. по т.д.№17/2011г. на ВКС, ТК, Іт.о. С посоченото решение на ВКС е прието, че правен интерес от водене на установителни искове за прогласяване на договор за учредяване на ипотека за обезпечаване на чужд дълг, е налице не изобщо по отношение на съдружник в търговско дружество, а в конкретно разглеждания случай, предвид неговите особености. Процесният случай не е такъв, нито с обжалваното определение въззивният съд е оспорил принципното разрешение, прието и в решението на ВКС, че с установителния иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска за нищожност на договор – въззивният съд не е приел иска за недопустим поради това, че ищцата е трето лице, чуждо на правоотношението, а по съображения, че ищцата не обоснована наличието на свое защитимо право, което да обоснове правния й интерес от предявения отрицателен установителен иск. Поради това неоснователно се сочи противоречие на въззивното определение с посочената практика на ВКС.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 25.02.2016г. по в.ч.гр.д.№71/2016г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: