4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 994
[населено място] 01.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №2371 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 29.11.2013г., постановено по в.гр.д.№462/2013г. на Апелативен съд – В. е потвърдено решение от 12.07.2013г. по гр.д.№2092/2012г. на Варненски окръжен съд, с което са уважени предявените от Д. Е. Д., Т. Н. Котленски и П. В. С. срещу Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 10000лв. на всеки от тях и са отхвърлени исковете в останалата част до претендираните размери от по 150000лв. на всеки от тях.
Постъпила е касационна жалба от Д. Е. Д., Т. Н. Котленски и П. В. С., чрез процесуален представител адв.Б., срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове в частта над присъдените размери от по 10000лв. до претендираните размери от по 150000лв. от всеки от тях.
К. считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.
Постъпила е касационна жалба от прокурор при Окръжна прокуратура – В., срещу въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителните части.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Д. Е. Д., Т. Н. Котленски и П. В. С. срещу Прокуратура на Република България искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на по 10000лв. на всеки от тях и са отхвърлени исковете в останалата част до претендираните размери от по 150000лв. на всеки от тях.
За да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторите Д. Е. Д., Т. Н. Котленски и П. В. С. сочат, че с въззивното решение въпросът: „как следва да се определя обезщетението за претърпени неимуществени вреди и следва ли да се взема предвид икономическият растеж, нарастването на доходите и повишаването на стандарта на живот” е разрешен с въззивното решение в противоречие с ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК и решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о. Съгласно ППВС № 4/1968г., ТР №3/2005г. на ВКС, ОСГК, посоченото от касаторите решение и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл.52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България сочи, че с въззивното решение въпросът: „за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора при определяне на предпоставките и основанията за носене на отговорност при вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство е прекратено пораид това, че деянието не е извършено от лицето” е разрешен в противоречие с т.19 на ТР № 1 от 04.01.2011г. по гр.д. № 1/2000 г., ОСГК. С. от касатора противоречие не обуславя допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като въззивният съд, съобразно приложимия процесуален ред и съгласно възможността, дадена му от чл.272 ГПК, е препратил към мотивите на въззивния съд. Отделно от това, по доводите на страните във въззивното производство, са изложени и изводите на съда. В останалата част от изложението касаторът не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението касаторът е изложил касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и чл.5, ал.2 З., които оплаквания касационната инстанция не може да разглежда в определение по чл.288 ГПК. Отделно от това, относно доводите за противоречие на въззивното решение при определяне размера на обезщетението с ППВС № 4/1968г. и решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., важи посоченото по-горе по отношение на жалбата на насрещната страна, с допълнението, че твърденията, че в противоречие с решеинето на ВКС, въззивният съд е основал решението си единствено на количествения признак – времетраенето на наказателното производство, не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, видно от което при постановяване на въззивното решение решаващият съдебен състав е направил свои мотивите на първоинстанционния съд, препращайки към тя, което е в съответствие с дадената му с разпоредбата на чл.272 ГПК възможност.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.07.2013г. по гр.д.№2092/2012г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: