4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1246
[населено място] , 03.12. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №4556 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 28.01.2014г., постановено по гр.д.№4025/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.07.2013г. по гр.д. №12100/2010г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от Х. И. Б. /Х. Е. Б./ срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Х. И. Б. /Х. Е. Б./, чрез процесуален представител адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за за уважаване на предявения от Х. И. Б. /Х. Е. Б./ срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 50000лв., представляваща главница по споразумение от 03.08.2001г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2000г., както и сумата 20000лв., дължима по споразумение от 03.08.2001г. и представляваща лихва за периода 03.08.2001г.-08.06.2010г.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1.„какво трябва да е съдържанието на мотивите на решението и конкретно какви са правилата, по които съдът трябва да изгради вътрешното си убеждение в случая при установяване на фактическата обстановка”; 2.”следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства в мотивите към своето решение”; 3.„спазени ли са разпоредбите на чл.20 ЗЗД, според които съдът е бил длъжен да се ръководи от точния смисъл на изявленията на страните, да търси действителната им воля и какви са правилата за тълкуването на договорите”; 4.„следва ли разпоредбите в сключеното между страните споразумение да се тълкуват без да се отчита тяхната взаимовръзка и поредността, в която са уговорени задълженията на страните”. К. счита, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и ТР №2/02.07.2004г. на ОСГК на ВКС и на постановени по реда на чл.290 ГПК решение по т.д.№523/2008г. на ВКС, ТК, ІІт.о., решение по т.д.№513/2004г. на ВКС, ІІт.о., решение по гр.д.№222/2009г. на ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№420/2009г. на ВКС, ІVг.о. Не е налице соченото противоречие на въззивното решение с ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС по първия от поставените въпроси, тъй като въззивният съд, съобразно приложимия процесуален ред и съгласно възможността, дадена му от чл.272 ГПК, е препратил към мотивите на въззивния съд. Отделно от това, по доводите на страните във въззивното производство, са изложени и изводите на съда. В останалата представена практика на ВКС първият от поставените въпроси не е разрешен, нито е обосновано от касатора наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. К. не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Вторият от поставените от касатора въпроси не кореспондира със съдържанието на касационната жалба относно изложението на касационните основания – няма оплаквания за такива процесуални нарушения. Третият от поставените въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – в мотивите по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен това, трети и четвърти от поставените въпроси не са относими към конкретното дело, по което с въззивното решение не са разрешени въпроси по приложението на чл.20 ЗЗД, нито е следвало да бъдат разрешавани – по делото не е имало спор относно точния смисъл на клаузите на процесното споразумение, които не са неясни или двусмислени.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос: „за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС”. Поставеният въпрос не е разрешен в посочената съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. К. само е посочил и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 3000лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.01.2014г., постановено по гр.д.№4025/2013г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], , [улица], сграда Е, да заплати на Х. И. Б. /Х. Е. Б./ ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Котел, сумата 3000лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: