3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
[населено място] , 27.01. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №4435 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. В.-Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 11.04.2014г., постановено по в.гр.д.№81/2014г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 21.11.2013г. по гр.д. №1880/2013г. на Русенски районен съд за уважаване на предявения от И. И. Х. срещу В. С. В.-Д. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. И. Х., чрез процесуален представите адв.Е., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от И. И. Х. срещу В. С. В.-Д. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата 8300лв., дадена от ищеца на ответника с оглед на бъдещо основание – закупуване на магазин в [населено място], което бъдещо основание не се е сбъднало. В. съд е изложил съображения по възражението на ответника за изтичане на давностния срок и неговия начален момент, с оглед приетата правна квалификация на иска – по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „искът за връщане на даденото, в хипотезата на липса на правоотношение между страните към момента на даване на процесната престация, следва ли да се квалифицира по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД”. Счита, че въпросът е разрешен с въззивното решение в противоречие с ППВС №1/28.05.1979г., с което е прието, че когато предаването на определена сума е станало без наличието на каквото и да било правоотношение между страните, то основанието на иска за връщане на даденото е чл.55, ал.1, пр.1 – начална липса на основание, а не чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД – на неосъществено основание. В случая въззивният съд е приел, че е налице правоотношение между страните, поради което поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение.
К. поставя въпрос: „удостоверение на нотариус, възпроизвеждащо нотариално заверена разписка, съдържаща изявление на издателя/ответник/ на разписката, че е получил процесната сума, доказва ли основанието за получаването й”. Счита, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №21/2013г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че: изявлението на издателя на разписката, че е получил сумата, само по себе си не доказва основанието за получаването й; при твърдение, че сумата по разписката е получена без основание, в тежест на издателя на разписката е да установи основанието за получаване на сумата, ако твърди такова. В случая въззивният съд не е приел противното – не е приел, че изявлението на издателя на разписката, че е получил сумата, само по себе си доказва основанието за получаването й, а е направил този извод въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Проверката на правилността на този извод обаче не може да бъде извършена в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
К. поставя въпроси: „липсата на сключен в изискуемата от закона форма предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот или част от недвижим имот, при искове за връщане на даденото, води ли до квалификация на тези искове по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД” и „устната уговорка за покупко-продажба на част от недвижим имот представлява ли валидна облигационна връзка, чиято нереализация да се приеме за ненастъпило бъдещо основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД”. Така поставените въпроси не са разрешени с въззивното решение, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация претендира разноски, но не представя доказателства да е извършил такива за касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2014г., постановено по в.гр.д.№81/2014г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: