3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1284
С., 12.12. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4784/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници – Митница Б. чрез юк. К. К. – Г. и М. Л. против решение № І-62/20.05.2014 год. по въз. гр.д. № 402/2014 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №2195/18.12.2013 год. , постановено по гр. д. № 6580/2013 год. на Бургаския районен съд, с което е отменена заповед № 3371/30.05.2013 год. на директора на Агенция митници, с която на К. П. Т. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждание за уволнение” и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация К. П. Т. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /Правният въпрос не следва да касае правилността на обжалваното решение , възприетата от съда фактическа обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства.
В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът формулира следните въпроси, които според него имат процесуално правен характер: Спазена ли е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и мотивирана ли е заповедта за налагането му ? Конкретизирани ли са извършените действия от страна на ищеца К. П. Т. и с кои от тях са осъществени нарушения на чл. 187,т.10 КТ, регламентирани в чл. 126,т.4 и 13 КТ, т. VІ, т. VІІІ.1,и т. VІІІ.2 от длъжностната му характеристика , както и чл. 51,ал.2 от Наредба №3/19.02.2010 год., чл. 107а,ал.19КТ във вр. чл.6,ал.2 и ал.3 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация ,т.9 от Кодекса за поведение на митническия служител ? Извършено ли е изследване влизат ли тези действия в кръга на трудовите му задължения и на какво основание?
Според касатора досежно така формулираните въпроси са изпълнени критериите на чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Посочените от касатора въпроси нямат характер на правни въпроси в посочения вече смисъл и съгласно задължителните разяснения, дадени със ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.Същите касаят изводите на съда относно това дали е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното наказание и дали заповедта за неговото налагане е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 КТ .Тези изводи на съда имат обаче фактически, а не правен характер . Освен това независимо че с въззивното решение е прието, че заповедта не е мотивирана според изискванията на закона, искът за отмяна на дисциплинарното наказание е уважен, доколкото ответникът не е провел пълно и главно доказване , че дисциплинарните нарушения действително са извършени.В. съд е приел е също така, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е съобразил изискванията на чл. 189 КТ като не е отчел обстоятелствата, при които нарушението е извършено. Следователно констатациите на съда относно спазване на формалните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание, в случая нямат обуславящ изхода на делото характер.
Доколкото формулирането на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване , липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това следва да се посочи ,че допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е изпълнено, доколкото решението на Бургаския окръжен съд /към настоящия момент влязло в сила/, макар по „идентичен случай” е постановено по отношение на лице, което заема длъжност различна от длъжността заемана от ищеца в настоящото производство и при друга фактическа обстановка.
Второто посочено основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК изобщо не обосновано ,което при формулиран от страната правен въпрос дава възможност на съда да извърши проверка дали е изпълнено.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По делото не са представени доказателства за направени от ответника по касация разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-62/20.05.2014 год. по въз. гр.д. № 402/2014 год. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: