О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
ГР. София, 04.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.04.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1433/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на П. П. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №258/15 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен за 2 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния размер от 50 000 лв. искът на П. П. срещу Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1,т.5 НК, по което ищецът е оправдан.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение в отхвърлителната му за иска част касаторът – ищец П. П. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, който да е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.. При съдържанието на изложението, с което се оспорват конкретни изводи на въззивния съд, все пак може да се приеме, че релевираното противоречие с практиката на ВКС е по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД с отчитане на конкретните за случая обстоятелства – наказателното производство е продължило три години и половина, като спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за повече от година.
За допускане на обжалването на въззивното решение в осъдителната му част, касаторът – ответник Прокуратура на РБ също се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена с ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г., т.3 и 11 и ТР №1/01 г. , т.19. Въззивният съд не е изследвал в пълна степен всички конкретни обстоятелства на случая – данните за личността на увредения, начина му на живот, семейна и социална среда, положение в обществото и др. Тези конкретни факти са относими към справедливото по см. на чл.52 ЗЗД определяне на паричния еквивалент на засегнатите блага на ищеца и овъзмездяването му.
Сочените от жалбоподателите основания за допускане на обжалването не са налице:
За да уважи иска в размер на 2000 лв. въззивният съд е приел, че по делото не е установена изключителност в продължителността на наказателното производство. То е продължило 3 г. и 6 м., от повдигане на обвинението до вл. в сила на оправдателната присъда, като срокът не надхвърля разумния за подобен вид дела. Не са установени тежки вредни последици за психиката и общото здравословно състояние на ищеца от воденото наказателно дело, не се установява да е уронен престижа му в обществото и да е преживял страдания по –тежки от естествените човешки притеснения по време на наказателно производство. Въззивният съд в съответствие с указанията на ТР №3/05 г. е приел, че когато срещу оправданото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” тя се взема предвид при определяне на общото обезщетение за вреди от незаконното обвинение. В случая, според АС, с постановление на Бургаска ОП от 10.08.15 г. по реда на чл.417 НПК от наложеното на ищеца наказание „лишаване от свобода” за 8 години по посоченото друго дело е приспаднато предварителното задържане под стража, взето по делото, по което е оправдан. Така са заличени вредните последици от незаконния арест. Според въззивния съд неоснователни са доводите на ответника относно значението на криминалните прояви на ищеца за способността му да изживява негативни емоции от незаконно обвинение. Предишните осъждания на ищеца и другите висящи наказателни производства не са сред обстоятелствата, които подлежат на преценка, те не могат за имат значение за способността на едно лице да понася страдание от лошо третиране. В случаи като настоящия, когато срещу лицето са проведени и се провеждат процесуални действия по повече от едно наказателно дело, на самостоятелна преценка следва да бъде подложено влиянието на всяко от наказателните производства върху личността на обвинения, с оглед определяне на справедливо обезщетение за вредите от незаконното обвинение.
Изводите на въззивния съд съответстват на посочената в жалбата на касатора – ответник по иска задължителна практика на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди е определено с отчитане на конкретните обстоятелства на случая и на причинната връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Изложени са подробни мотиви по доводите на ответника като въззивник относно значимите за определяне на обезщетението обстоятелства и за причинната връзка на установените вреди с незаконното обвинение.
Не се установява противоречие на изводите на въззивния съд с цитираната в изложението на касатора – ищец практика по чл.290 ГПК. Така в р. по гр.д. №812/15 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че наличието на други приключили с осъдителна присъда дела срещу същото лице, вкл. постановеното лишаване от свобода, е от значение за естеството и размера на претендираните вреди – напр. накърнен авторитет и добро име, злепоставяне в социално и професионално обкръжение и прочие, но не е основание за прилагане на чл.5 ЗОДОВ при вредата от ефективното задържане под стража. В съответствие с тази практика е определена подлежащата на обезщетяване вреда и по настоящото дело, като е взето предвид приспадането на времето, през което лицето е било задържано под стража, от наложеното му по друго дело наказание „лишаване от свобода” и установеното въздействие на наказателното производство и най- тежката мярка за неотклонение върху психиката и здравето на ищеца / р. по гр.д. №410/15 г. на четвърто г.о. на ВКС./ С последното е определено обезщетение в размер на 35 000 лв., но при съществено различни обстоятелства, разкриващи други по обем и изражение вреди – висок военен чин и безупречна репутация на ищеца, продължило около 6 години наказателно преследване, установена драстична промяна в начина на живот на ищеца със социална изолация, силно притеснение и срам, неблагоприятно отражение на обвинението върху професионалната му кариера и засягане на авторитета му в обществото..
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №258/15 г. от 1.12.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: