О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 559
София, 14 юли 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№3794/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна частна жалба на [фирма] , [населено място], [община] чрез адв. Г. Н. срещу определение №159/09.04.2014 по ч. гр.д.№276/2014 год. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение от 13.01.2014 год., постановено по гр.д. № 356/2013 год. на Районен съд [населено място] , с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от [фирма] иск по чл. 440 ГПК против длъжника и взискателите по изп. дело № 40/2010 год., изп. дело №241/2010 год. , изп. д. №245/2010 год. ,изп. д. №246/2010 год. и изп. дело №325/2010 год. по описа на ЧСИ В. Г. , рег. №725/2010 год. в К. на ЧСИ с район на действия Великотърновския окръжен съд за установяване на непринадлежност към вещноправния актив на длъжника [фирма] / в несъстоятелност / на правото на собственост върху с посочените в определението възбранени недвижими имоти – самостоятелни обекти в [населено място], към които е насочено принудителното изпълнение.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се определението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.
С касационната частна жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касационната частна жалба [община], чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. В., оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на жалбата по същество, в писмен отговор по делото.
Останалите ответници не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките, с които законът комулативно свързва достъпът до касационното обжалване на касационните частни жалби, а именно: да е формулиран материалноправен или процесуално правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и неговото разглеждане да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано едно или няколко от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната частна жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал осем въпроса, които според него са включени в предмета на спора и са обусловили правния му извод. Общо и без връзка с конкретните въпроси касаторът е посочил съдебна практика по чл. 280,ал.1 т.1 и 2 ГПК , което предполага , че се позовава на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване „ противоречие с практика на ВКС, / като се има предвид задължителната практика на ВКС/ и „противоречиво разрешаване на правните въпроси от съдилищата”.
За до постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че данните по делото сочат на това, че ищецът се е намирал във владение на процесните имоти, които са били предмет на принудително изпълнение в това число и на публична продан , което му определя качеството на трето лице по см. на чл. 435,ал.4 ГПК и неговата защита е във възможността за обжалване действията на съдия изпълнител , в което производство съдът е длъжен да извърши проверка дали вещта е била собствена длъжника и която възможност същият е реализирал. Посочено е ,че по отношение на четири от процесните имоти публичната продан е приключила като същите са били възложени на купувачи. С оглед на това производството по отношение на тях се явява безпредметно, доколкото претенциите на ищеца следва да бъдат насочени не срещу взискателите, а срещу купувачите на имотите.
При тези решаващи съображения , дори да се приеме, че формулираните от касатора- частен жалбоподател въпроси са били предмет на разглеждане с обуславящ характер , практиката на която същият се позовава, не обосновава посочените от него допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване, а именно:
Решение № 127/14.03.2012 год. на ВКС по гр.д. № 886/2011 год. , І г.о. разглежда съвсем различна хипотеза, а именно относно правния интерес от предявяване на иск по чл. 524 ГПК; Предмет на Определение от 14.07.2009 г. на ОС [населено място] по в. гр.д. №357/2009 год. е въпросът относно това дали предявяването на иска по чл. 440,ал.1 ГПК води до спиране на публичната продан;С решение №153/12.07.2013 год. на ВКС по гр.д. №1317/2013 год. , ІІ г.о. ГПК е прието, че вещният ефект на влязлото в сила и неоспорено по исков ред постановление за възлагане може да бъде отречен ако се установи, че длъжникът не е собственик на имота. Това установяване обаче може да се извърши по иск срещу купувача по публичната продан , а не с иск с пр. осн. чл. 440 ГПК, по който пасивно легитимирани съгл. чл. 440,ал.2 ГПК са взискателите и длъжникът; Основният предмет на разглеждане по определение № 69/09.03.2009 год. на ВтАС ,постановено по в. гр.д. №129/2009 год.,е дали жалбата на трето лице по чл. 435,ал.4 ГПК е просрочена. В контекста на тази проблематика съдът е изразил становище, че жалбоподателят разполага с правната възможност не само да обжалва действията на съдебния изпълнител в хипотезите на чл. 435,ал.4 и ал.5 ГПК и то само ако са налице посочените в тези разпоредби условия за това, но и да защити правото си по исков ред на основание чл. 440 ГПК. В този смисъл определението кореспондира с въпрос № 3 и 6 от изложението /”Допустимо ли е да се предявява иск по чл. 440 ГПК, ако ищецът преди това е опитал да защити правата си в производство по чл. 435,ал.4 ГПК?” и „Допустимо ли е ищецът да защитава правата си едновременно в производството по чл. 435,ал.4,5 ГПК и такова по чл. 440 ГПК?”/. По тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираното определение. Възприетото от него обаче е в съответствие със задължителна практика на ВКС по въпроса отразена в определение № 214/23.04.2009 год. по ч. гр.д. № 187/2009 год. на ВКС, І ГО, определение №522/23.09.2010 год. по ч. гр.д. №380/2010 год. на ВКС, ІV ГО, определение №562/21.11.2011 год. по ч.гр.д. № 365/2011 год. , на ВКС, ІГО,постановени по чл. 274,ал.3 ГПК
По изложените съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване и ВКС, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №159/09.04.2014 по ч. гр.д.№276/2014 год. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: