1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
ГР. С., 13.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.11.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4758/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Слава М. и на И. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №4/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл.124, ал.5 от ГПК – за установяване на престъпно обстоятелство, от значение за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №256/97 г. на РС Благоевград, постановено за спор с пр. осн. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищците претендират да се признае за невярно по см. на чл.291 НК заключението на в.л. Д. Г. / чиито наследници са конституирани по делото/, дадено по приключилото гр.д. №256/97 г. на РС Благоевград.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването касаторката М. се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, като препраща относно обосновката на тези основания към изложението на касатора И. Н.. В последното се сочи, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №1/53 г. по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, които са от значение за разглеждания спор. В противоречие с цитираната практика на ВКС по действащия ГПК е решен и въпросът: следва ли въззивният съд да намали направените от ответниците във въззивното производство разноски, при направено възражение за прекомерността им, с оглед на цената на иска /материалния интерес/? Основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, към които се присъединява касаторката, са по въпросите: „дали едно непълно заключение е невярно по своята същност и характер, както и дали едно необосновано заключение е невярно, както и дали непълното и необосновано заключение представлява и невярно такова, както и дали неистинското заключение е и невярно такова?” и „ кога даденото пред съд по гражданско дело заключение на вещо лице, както писмено, така и устно е непълно и необосновано, както и дали непълното и необосновано заключение е невярно?” Според касаторите първият от въпросите е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената практика на съдилищата – влезлите в сила решения на ОС Пловдив по гр.д. №1335/09 г. и на ОС Велико Търново по гр.д. №150/11 г., а вторият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не е разработен в съдебната практика.
С. от касатора Н. осн. по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК не се установява: въззивният съд е разгледал спора по реда на действащия ГПК, като инстанция по същество, съобразно наведените от въззивниците / сега касатори/ оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение – чл.269, ал.2 ГПК и приетото по въпроси на въззивното обжалване по новия ГПК ТР №1/13 г. ОСГТК. С. от касаторите ППВС№1/53 г. е по приложението на стария ГПК, в редакция към приемане на постановлението, който урежда исковото производство като двуинстанционно, а втората инстанция – като контролно- отменителна. Затова релевираното от касатора противоречие на въззивното решение с практика по отменен и неприложим закон не обосновава осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първия поставен въпрос.
По втория въпрос – за разноските, жалбите и изложението на касатора са по характера си искане за изменение на въззивното решение в тази част, по което следва да се произнесе въззивният съд – чл.248, ал.1 ГПК.
С. от двамата касатори противоречие по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК също не се установява: въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че заключението на в.л. Г. може да се квалифицира от днешна гледна точка като необосновано и непълно, но не и като невярно по см. на чл.291 НК. Твърденията за невярността му се основават на създадена далеч след изготвянето му информация при съставянето и попълването на КП по ЗСПЗЗ. Вещото лице не издирва, не сочи и не представя пред съда доказателства – това правят страните, съобразно носената от всяка доказателствена тежест. Няма данни в.л. да е насочено от тях или от съдържанието на представени от тях доказателства към справка в държавен архив за определени документи, носещи съществена за делото информация. Освен това, експертното заключение на в.лице се обсъжда наред с всички доказателства по делото. Въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесният имот към момента на колективизацията не е от компетентността на в.лице, а се решава от съда след съвкупна преценка на доказателствата.
Тези изводи не сочат на противоречиво решаване на въпроса за съставомерността на процесното заключение като престъпление по непредпазливост по чл.291, ал.2 НК. ОС е приел, че не е установено исканията и данните по приключилото с вл. в сила решение дело да са задължавали вещото лице, с оглед на пълнота и обоснованост на заключението, да извърши и допълнителни справки, нито каква точно относима към делото информация е могло да намери чрез тях- напр. в държавен архив, при изготвяне на заключението. Затова формираните въз основа на конкретни фактически данни в приложените р. по гр.д. №1335/09 г. на ОС Пловдив и р. по гр.д. №150/11 г. на ОС Велико Търново изводи за даване на невярно заключение по непредпазливост, не могат да се пренесат механично и по настоящото дело, като обосноват недобросъвестност / непредпазливост по см. на НК/ на вещото лице при изготвяне на процесното заключение.
Не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, по последния поставен въпрос. Съдебната практика е отговорила на въпроса кога заключението на вещото лице е невярно по см. на чл.291 НК. Така напр. в р. по гр.д. №177/08 г. на първо г.о. на ВКС е посочено: „Когато се иска установяване на престъпно обстоятелство от гражданския съд, което е от значение за отмяна на влязло в сила решение при погасяване на наказателното преследване по давност, ищецът по делото следва да установи всички елементи от съответния престъпен състав. Субект на престъплението по чл. 291 НК е вещо лице. То се назначава от съда, когато за изясняване на делото са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, и др., каквито съдът няма. Заключението на вещото лице не е задължително за съда, той го преценява наред с всички обстоятелства по делото, освен това то има доказателствена стойност само по въпросите, които разрешава като притежаващо определени специални, неюридически знания…… Макар да се е произнесло по поставения въпрос каква част от имота е зает от мероприятието, за което е отчужден, вещото лице не е дало невярно заключение по смисъла на чл. 291 НК, тъй като този въпрос не е бил изцяло в неговата компетентност, съдът не е бил обвързан да го възприеме, защото изводът не изисква само технически познания. Отделно от това по делото не са събрани доказателства във връзка с твърденията на ищците, че вещото лице е действало “ съзнателно с цел да заблуди съда“, защото в изготвените експертизи е посочено какво е предвиденото мероприятие и какви постройки са изградени в имота. Заключението на техническата експертиза по настоящото дело не опровергава констатациите за фактическото строителство в имота, защото тя е изготвена четиринадесет години по-късно, когато са останали само останки от застрояването – стълбище, подпорна стена и тревна площ. Следователно въззивният съд законосъобразно и при цялостна преценка на доказателствата е приел, че не е налице фактическият състав на престъплението по чл. 291 НК”.
По настоящото дело случаят е сходен – твърди се, че изготвеното през 1999 г.- 2000 г. заключение на в.л. Г. е невярно по см. на чл.291 ГПК, въз основа на информация, създадена и станала известна на страните далеч след приемането му. Затова крайният извод на въззивния съд, че престъпното обстоятелство не се установява, е съответен на практиката на ВКС. Застъпването на въпроса в практиката на съдилищата изключва наличието на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №4/13 г. от 17.04.13 г.
Определението е окончателно.
Връща делото на окръжния съд за произнасяне по съдържащото се в жалбите на Слава М. и И. Н. искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: