О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
София, 25.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3439 по описа за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Г. Й., чрез процесуален представител адв.И. срещу решение от 08.04.2015г., постановено по гр.д.№77/2015г. на Добрички окръжен съд, с което след като частично е отменено решение от 07.06.2013г., постановено по гр.д.№3973/2012г. на Добрички районен съд, след развода упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете Д. е предоставено на майката М. Б. Й., определен е режим на лични контакти на бащата К. Г. Й. и размера на дължимата от него издръжка на детето.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. Б. Й., чрез процесуален представител адв.Ж., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение, след развода упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете Д., род.2005г., е предоставено на майката М. Б. Й., определен е режим на лични контакти на бащата К. Г. Й. и размера на дължимата от него издръжка на детето.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да се предостави на майката.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя въпроси: „може ли съдът да основава изводите си на несъбрани по делото доказателства; съставлява ли съществено процесуално нарушение обстоятелството, че фактическите изводи на съда са произволни, защото се базират на несъбрани по надлежен ред доказателства; водят ли тези нарушения до неправилност на постановеното решение или поставят под съмнение безпристрастността на съда и водят до недопустимост на постановеното съдебно решение”. Първият от поставените от касатора въпроси не е разрешен с въззивното решение, тъй като в обжалваното въззивно решение съдът е посочил, че е приел за установена фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства. Правилността на този извод не може да бъде проверявана при допускане на касационното обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, като такова бъде допуснато. Съгласно приетото в мотивите по т.1, ТР №1 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Вторият и третият от поставените от касатора въпроси също не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – не са разрешени и не стоят за разрешаване от въззивния съд.
Касаторът поставя въпроси: „кои са критериите за защита интересите на детето при спор между родителите за упражняването на родителските права: желанието на родителите да се грижат за детето или възможностите им доказани с вече полагани грижи за него; какво е значението на привързаността и желанието на детето; кои са критериите за решение кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права”, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика относно критериите за предоставяне упражняването на родителските права след развода. Това противоречие касаторът извежда от твърдението, че „в конкретния случай съдът изследва преди всичко възпитателските качества на родителите и то, като изхожда априори от позицията, че майката е по-пригодния от двамата родители”. Твърдението не кореспондира със съдържанието на въззивното решение, в което са обсъдени в съвкупност обстоятелствата на конкретния случай от значение за определяне мерките за упражняване на родителските права след развода по отношение на детето на страните Д., род. 2005г. С оглед цялостната защита на интересите на детето при съобразяване на специфичните характеристики на детето като прояви на неговата личност, желанието му при кого от родителите да живее е преценено в контекста на всички доказателства по делото, предвид и възрастта и пола на детето, наличието на синдром на родителско отчуждение и причините за него, родителските качества на всеки от родителите, средата, в която детето живее и учи, и как извеждането му от тази среда би се отразило на психическото и физическото му развитие и възможността да има пълноценни отношения с двамата родители. Поради това не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика относно критериите за предоставяне упражняването на родителските права след развода.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпросите: „може и следва ли съдът да цени и по какви критерии кои методи са полезни за възпитанието на детето – чрез ограничения до степен на физическо насилие или метода на поощрението, за да осигури спокойно и безпроблемно израстване и формиране като самостоятелна личност и да се осигури баланс в отношенията на детето с двамата родители”. Поставеният въпрос предпоставя по делото да е установено, че един от родителите „възпитава детето чрез ограничения до степен на физическо насилие”, каквото не е установено по конкретното дело. Във въззивното решение е прието, че установените два случая, в които майката е посегнала на детето, са изолирани прояви и съгласно психологическата експертиза не са оставили негативни следи в психиката му. Отделно от това по приложението на разпоредбата на чл.59, ал.4 СК има формирана задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, че при определяне мерките за упражняване на родителските права от значение е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които се преценяват от съда с оглед интереса на детето /решение по гр.д.№1066/2011г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№1665/2013г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№2064/2012г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр.д.№4994/2013г. на ВКС, ІІІг.о. и др./. Не е изгубила значение и тълкувателната практика на ВС, чиито постановки се възпроизвеждат в разпоредбата на чл.59, ал.4 СК относно по-важните обстоятелства, които в своята съвкупност имат правно значение за определяне от съда на родителските права след развода. Поради неоснователно се сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът поставя въпрос: „допустимо ли е съдът да изгради извод за възпитателските качества на родителя само въз основа на твърденията му, изложени при изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК и да игнорира доказателствата по делото за личността му – психически статус, отношение към детето, възможности за въздействие и възпитание”. Така формулираният въпрос не кореспондира със съдържанието на въззивното решение, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.04.2015г., постановено по гр.д.№77/2015г. на Добрички окръжен съд,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: