О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 13. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 7428/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Плевенска митрополия, представлявана от митрополит И. против решение от 19.09.2014 г. по в. гр. д. № 558/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което потвърдено решението на Плевенския районен съд по гр. д. № 5733/2013 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. Р. И. сумата от 3885, 14 лв.неплатено трудово възнаграждение, както и сумта от 611, 47 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата А. Р. И. от [населено място], чрез адв. И. Ц. подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационно обжалване, както и касационната жалба по същество. Моли въззивното решение да не се допуска до касационно разглеждане.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би било израз на служебно начало в процеса , упражнено в нарушение на диспозитивното начало и във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може от обстоятелствената част на Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Отделно от това в изложението към касационната жалба касаторът не е посочил нито едно от специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Наведените от жалбоподателя доводи в изложението към касационната жалба, обуславят основанията за обжалване на въззивното решение по чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение , удостоверено като договорено и заплатено с договор за правна защита и съдействие, представен по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.09.2014 г. по в. гр. д. № 558/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с което потвърдено решението на Плевенския районен съд по гр. д. № 5733/2013 г. в частта, с която касаторът е осъден да заплати на А. Р. И. сумата от 3885, 14 лв.неплатено трудово възнаграждение и 611, 47 лв. разноски по делото.
Осъжда Плевенска митрополия, представлявана от митрополит И. да заплати на А. Р. И. от [населено място] разноски за тази инстанция в размер на 450 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: