О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
гр. София, 22.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4404/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 5336/2014 г. на Софийски градски съд , 4 „в” състав, по касационна жалба на К. К. Е. , чрез адв. С. В. .
В. решение се обжалва в частта, в която е потвърдено решението от 09.10.2012 г. по гр.д. №41058/2009 г. на СРС, ГО, 70 състав, с което е отказано постановяване на допълнително решение по отношение на искането за определяне на допълнителното трудово възнаграждение , получавано от ищеца всяко тримесечие в размер на по две брутни работни заплати през периода на установения по съдебен ред трудов стаж.
Ответникът по касационната жалба – Териториално поделение на НОИ – София град не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.Оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
С въззивното решение е прието, че според действащото законодателство за периода , през който ищеца е получавал допълнително материално стимулиране /дял ІІІ от КТ, Правилник за приложението на дял ІІІ от КТ и Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение/ при определяне размера на дължимата пенсия не се включват премиите за преизпълнение на плана – на ръководните инжинерно- технически работници и служители ; за съкращаване на срока при възлагане на работа с акордни наряди и пр.Поради това и доколкото по делото не са събрани данни за конкретното основание за заплащане на суми за допълнително материално стимулиране, същите са ирелевантни за определяне размера на пенсионните права на ищеца и не следва да са включват в трудовото възнаграждение като допълнително трудово възнаграждение.В трудовото възнаграждение е включено основното трудово възнаграждение, както и допълнителнте трудови възнаграждения за прослужено време и стаж.
Следователно основното съображение ,обусловило изхода на спора ,в обжалваната част , е липсата на доказателства относно основанието за изплащане на сумите за допълнително материално стимулиране ,което не дава възможност на съда да формира извод дали тези суми / за които впрочем по делото са събрани само гласни при това противоречиви доказателства досежно техния размер / следва да се включат в трудовото възнаграждение и да имат отношение към определяне размера на получаваната пенсия.
При тези решаващи мотиви формулираните от касатора пет въпроса , не отговарят на изискванията за правен въпрос по см. на т.1, ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. Според даденото задължително тълкуване правният въпрос следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило правните изводи на съда респ. изхода на делото. В случая въпросите на касатора касаят основно проблематиката дали получаваното от ищеца допълнителното материално стимулиране има характер на постоянно допълнително възнаграждение и с оглед на това следва ли да се включи в базата за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст.Като вече стана ясно обаче не това е обусловило изхода на спора,а липсата на данни относно правното основание, на което възнаграждението е било получавано , предвид разграничението, което прави действащото законодателство като в едни случаи допълнителното материално стимулиране е включено в базата за определяне на пенсията, а в други изрично посочени случаи то не се включва.
Освен това касаторът общо е посочил, че поставените от него въпроси са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС / допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/ , с практиката на други съдилища / чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/ ,без да разграничи за всеки от въпросите кой от посочените критерии е изпълнен. В тази връзка следва да се посочи ,че ако формулираните правни въпроси са разрешени в противоречие със създадена задължителна практика на КС, останалите две допълнителни основания, не могат да са налице. Това е така доколкото след като има задължителна практика се приема, че противоречивата практика на съдилищата по тези въпроси е преодоляна, както и че е дадено тълкуване на законите, които са били неясни или непълни.
Същевременно по делото е представена задължителна и незадължителна практика, която също е посочена общо без разграничение всяко едно от съдебните решения към кой от въпросите се отнася,което принципно препятства възможността да се извърши проверка за изпълнение на критериите /допълнителните основания/ по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване и такова по отношение на обжалваното въззивно решение не следва да се допуска .
Ответникът няма искане за разноски в настоящото производство, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.03.2015 г. по гр.д. № 5336/2014 г. на Софийски градски съд , 4 „в” състав, по касационна жалба на К. К. Е. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: