О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София , 11.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5821 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. П. Х. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу решение от 24.04.2015г., постановено по в.гр.д.№106/2015г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено бракоразводно решение от 16.01.2015г. по гр.д.№2246/2014г. на Районен съд – Ямбол, в частта за вината и за разноските, вкл. за държавната такса.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. К. Х., чрез процесуален представител адв. А., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационна обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното бракоразводно решение в частта за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между С. П. Х. и М. К. Х., като е прието, че такава има съпругът С. Х..
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не касаторът не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречивата съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, а също така не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, не са налице и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване – касаторът не е посочи задължителна съдебна практика, на която счита, че въззивното решение противоречи; не е посочил и представил противоречивата съдебна практика по разрешен с въззивното решение въпрос; не е обосновал разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2015г., постановено по в.гр.д.№106/2015г. на Окръжен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА С. П. Х. да заплати на М. К. Х. сумата 600лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: