3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
[населено място] 16. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5954 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 20.03.2014г., постановено по в.гр.д.№14876/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.08.2013г. по гр.д.№20366/2012г. на Софийски районен съд, за уважаване на предявените от В. В. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба В. В. К., чрез процесуален представител адв.Б., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. В. К. срещу Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.330, ал.2, т.5 КТ със заповед №ЦУ-РД-19-10-167/23.04.2013г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”главен специалист говедовъдство и репродукция” в Ю. централен регионален център за контрол и координация на развъдната дейност към Главна дирекция „Контрол и координация”.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „от кой момент започва да тече 7-дневен срок за изпълнение от работодателя на задължението му по чл.317, ал.3 КТ”. Касаторът сочи, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с въззивното решение. С въззивното решение е разрешен въпросът от значение за конкретното дело, а именно: дали може да бъде приложено основанието за уволнение по чл.330, ал.1, т.5 КТ въз основа на невлязло в сила решение на ТЕЛК, което е отменено с решение на НЕЛК относно формата на трудоустрояване – вместо „преместване на друга работа” на „облекчаване на условията на труда на изпълняваната работа”. Отделно от това не е налице и допълнителното основание, посочено от касатора – касаторът само е посочил, но не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Касаторът без да сочи основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК сочи съдебна практика в поддържания то него смисъл, но липсват данни за влизане в сила на посочените от него решение на СРС и на СГС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.03.2014г., постановено по в.гр.д.№14876/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, да заплати на В. В. К. сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: