3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
ГР. София, 04. 05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.04.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №723/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Ч. и др. , чрез адв. К., срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6978/12 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са е отхвърлени исковете на касаторите – физически лица срещу [фирма] с пр. осн. чл.59 от ЗЗД, за обезщетение за ползването на съсобствения на ищците недвижим имот в [населено място],[жк], за посочените в исковата молба периоди и в размер на посочените суми.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е допустима срещу въззивното решение, постановено по исковете с цена над 5000 лв. По исковете на последните две ищци – В. Д. и Е. С., с цена под 5000 лв., въззивното решение е влязло в сила на осн. чл.280, ал.2 ГПК и касационната жалба следва да остане без разглеждане.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Част от поставените във връзка с тези основания въпроси – в р. 1,2,3,4 и 7, обаче са по характера си доводи от съществото на спора, насочени срещу конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд. Това личи от формулировката и съдържанието на въпросите / „защо съдът приема …”, за несъответствието на фактическите изводи с доказателствата по делото и пр./ и ВКС не ги разглежда в това производство. В ТР №1/19.10.2010 г. е посочено, че касаторът е длъжен да формулира ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, а ВКС не е длъжен да извлича правния въпрос от изложението. Указано е още, че основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК , на които се позовава касаторът, и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
По въпроса в р. 5 и 6 – за правната квалификация на иска, която съдът е определил по чл.59 от ЗЗД, макар касаторите – ищци да са посочили квалификация по чл.55 от ЗЗД и за задълженията на въззивния съд при констатирани нередовности на исковата молба. В практиката на ВКС е разяснено, че правната квалификация на иска е задължение на съда, като той не е обвързан от предложената от ищеца – ППВС №2/77 г., т.13, р. по т.д. №516/09 г. на ВКС, второ т.о. и др. Погрешната правна квалификация води до неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, поради нарушение на материалния / а не на процесуалния, както се сочи в изложението/ закон, но не и до недопустимост на решението, ако искът е разгледан съобразно обстоятелствата в исковата молба, съставляващи основанието му и заявения петитум – ТР №2/11 г. ОСГТК. За неправилността на решението, като осн. по чл.281,т.3 ГПК, ВКС не се произнася в това производство. Отделно от това, исковете за обезщетение за ползването на недвижим имот без основание, какъвто е предявеният от касаторите, се квалифицират по чл.59 от ЗЗД – напр. р. по гр.д. №1056/11 г. на първо г.о., защото предаденото владение, като фактическо състояние не може да отпадне с обратна сила, след разваляне на предварителния договор за прехвърляне на имота.
По въпросите в р.8 и сл., свързани с действието на предварителния договор от 29.12.04 г., въз основа на който касаторите – продавачи на процесния имот са предали владението му на ответника – купувач. Въззивният съд е приел, че ответникът не дължи обезщетение за ползването на имота, тъй като е получил владението му за процесния период по предварителния договор между страните и няма данни договорът да е развален преди отчуждаването на имота. Този извод съответства на практиката на ВКС за подобни случаи. В нея е разяснено, че владелецът не дължи обезщетение на собственика за ползването на недвижим имот при наличие на предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ клауза относно ползването, преди развалянето на предварителния договор / р. по гр.д. №.2216/13 г. на трето г.о. на ВКС/. Предварителния договор може да бъде развален с едностранно изявление, или по взаимно съгласие на страните, или по право по чл. 89 от ЗЗД и с това се прекратява облигационното правоотношение – р. по гр.д. №1056/11 г. на първо г.о. и приложеното р. по т.д. №1002/11 г. та второ т.о.. В случая обосновано е прието, че предварителният договор следва да се счита за развален по право – чл.89 от ЗЗД с отчуждаването на имота със заповед на кмета на Столична община от 9.08.06 г., която е влязла в сила през същата година за всички ищци, с изключение на първия – Г.Ч., който я е обжалвал само относно оценката. Няма данни преди това този договор да е развален с едностранно изявление на изправната страна или прекратен по взаимно съгласие на страните. Изтичането на срока за сключване на окончателен договор не е достатъчно и не води до автоматичното прекратяване на предварителния договор, без изрично уговорена в този смисъл прекратителна клауза, още повече, че страните са предвидили възможност за продължаване на срока за сключване на окончателен договор – чл.11, а за неуредените въпроси в предварителния договор – вкл. относно развалянето му, са препратили към ЗЗД – чл.12 от предварителния договор.
Сочените основания за допускане на обжалването на въззивното решение, в подлежащата на такова част, не се установяват – не са обосновани общата и допълнителните предпоставки на основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК с разясненото им в ТР №1/19.02.10 г. съдържание. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №6978/12 г. от 24.10.14 г. по касационната жалба на Г. Ч., Василка Ч., С. Г., Б. М., Е. К. и Е. В..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на В. Д. и Е. С. срещу същото въззивно решение, на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Определението, в частта за оставяне на жалбите без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: