3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6842 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.Я., срещу решение от 10.07.2014г., постановено по в.гр.д.№463/2014г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение от 04.03.2014г. по гр.д.№4675/2013г. на Районен съд – Плевен, за уважаване на предявените от Ц. Н. П. искове с правно основание чл.242 КТ, вр. чл.128, ал.1 КТ, чл.245, ал.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Ц. Н. П..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Ц. Н. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.242 КТ, вр. чл.128, ал.1 КТ, чл.245, ал.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Твърденията на касатора за противоречие между обстоятелствена част/че не е изплатено трудово възнаграждение в цялост/ и петитум /че се претендира пълен размер на трудовото възнаграждение за периода/, не кореспондират със съдържанието на исковата молба – в обстоятелствената част се претендират суми на неизплатено в цялост суми трудово възнаграждение по издадена от работодателя справка и за тези размери се иска да бъде постановено осъдително решение срещу ответника. Настоящият състав не намира вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и по доводите на касатора, че в исковата молба не се съдържали твърдения относно конкретния трудов договор и договореното трудово възнаграждение, а също и по доводите на касатора, че в исковата молба не било посочено дали сумите на неплатеното трудово възнаграждение се претендират като брутно или нетно трудово възнаграждение. В обстоятелствената част на исковата молба няма неяснота относно обстоятелствата, на които ищецът е основал претенциите си и за това, че се претендира брутно трудово възнаграждение, както е и присъдено въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1и 2 ГПК по въпроса: „какви са процесуалните правомощия на съда в случай, че в исковата молба ищецът не е конкретизирал какъв размер на неплатено трудово възнаграждение претендира – размер на брутно трудово възнаграждение или размер на нетно трудово възнаграждение”, „длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои относими за спорното право обстоятелства счита за доказани и кои обстоятелства счита за недоказани”, „разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивния съд от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания”, ”допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато в съдебното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника”, ”длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите нарушения от първоинстанционния съд, свързани със съдържанието на доклада по чл.146, ал.1 ГПК, с разпределението на доказателствената тежест и с указанието към страните за кои факти не сочат доказателства”, ”задължен ли е въззивният съд служебно да събира доказателства ако във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна”. Първият от поставените въпроси не е от значение за конкретното дело, по което в исковата молба и допълнителна уточняваща молба от 18.09.2013г. ищецът е посочил, че претендира дължимо, начислено, но неизплатено трудово възнаграждение по пера и месеци така както е посочено в издадената му служебна бележка от дружеството работодател, приложена към исковата молба – чиста сума за получаване след приспадане на получения аванс за съответния месец. Вторият от поставените въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Проверка за законосъобразност на въззивното решение не може да бъде извършена в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непредственост и устност /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Останалите поставени от касатора въпроси не са разрешени с въззивното решение. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.07.2014г., постановено по в.гр.д.№463/2014г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: