О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 575
гр. София, 28.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2252/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 107/19.02.2016 г. , постановено по в. гр.д. №10/2016 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба на Земеделска кооперация „Т.” със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Б..
С обжалваното решение е потвърдено решение №251/18.11.2015 г. по гр.д. № 530/2015 г. на Районен съд [населено място] , с което е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на Мария Ф. Ц. от [населено място], извършено със заповеди от 27.04.2015 г. на Председателя на ЗК „Т.” и същото е отменено ; Мария Ф. Ц. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ главен счетоводител” в ЗК „Т.”, [населено място] и кооперацията е осъдена да й заплати сумата 5 622 лв. , представляваща обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска 20.05.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът по касационната жалба Мария Ф. Ц. от [населено място] не взема становище относно изпълнението на условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал процесуалноправни и материалноправни въпроси . Процесуално правните въпроси са следните : 1.”Длъжен ли е съда при постановяване на решението си да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения защо цени едни , а не други и 2. „Как следва да бъдат ценени показанията на свидетел , който е заинтересован и може ли въз основа на тях да се приемат за доказани правнорелевантни факти? Длъжен ли е съда в мотивите си да изложи съображенията си в тази насока при условията на чл. 172 ГПК?”.
По отношение на тези въпроси според касатора е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС. Посочени са решение №131/12.04.2013 г. по гр.д. №1/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Р №381/21.03.2012 г. по гр.д. №756/2010 г. на В., І г.о., Р №700/28.10.2010 г. по гр.д. №91/2010 г. на ВКС , ІV г.о., постановени при условията на чл. 290 ГПК .
Според разясненията дадени в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г. правният въпрос следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда.Въпросът не следва да касае правилността на решението, възприемането на фактическата обстановка по делото и обсъждането на доказателствата . Предвид това задължително тълкуване следва да се приеме, че формулираните процесуалноправни въпроси нямат посочената характеристика. Същите на практика съставляват оплакване за допуснати процесуални нарушения/чл. 235,ал.2 ГПК,чл. 236,ал.2 ГПК/ , което касае правилността на обжалваното решение. С оглед на това, могат да бъдат обсъждани в евентуално производство по чл. 290 ГПК при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящото производство, което има предварителен характер с друг предмет на преценка.
Посочването на правен въпрос е общата и основна предпоставка, обосноваваща допускането на въззивното решение до касационно обжалване.Доколкото посочените процесуалноправни въпроси нямат такъв характер не се налага обсъждане дали е изпълнен допълнителния критерий за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси са следните:
1.”Длъжен ли е работникът или служителят да изпълни законно разпореждане на работодателя , когато е в отпуск по болест, но се е явил на работа и изпълнява трудовите си функции дори е изпълнил частично самото разпореждане ?”; 2.”Длъжен ли е работникът или служителят , който е отказал изпълнението на законно разпореждане на работодателя , поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност , да изпълни разпореждането веднага след изтичане на отпуска, макар и след дадения му срок, като знае, че то не може да бъде изпълнено без негово участие?”;3. „Трябва ли да представи на работодателя издадения му болничен лист за временна неработоспособност за да се счита последния за уведомен за ползването на съответния отпуск.”
Основното съображение за отмяна на дисциплинарното уволнение на първоинстанционния съд, споделено от въззивната инстанция е това , че в случая не е налице дисциплинарно нарушение , доколкото работникът или служителят не е длъжен да изпълнява разпореждания на работодателя, които не са законни / арг. за противното от чл. 187,т.7 КТ/. За да формира този извод съдът е приел , че по делото не установено да има решение на УС на кооперацията за сключване на договор за финансов лизинг.С оглед на това неизпълнението на разпореждането на работодателя за извършване превод на сумата от 8 800 лв. представляваща месечна лизингова вноска, не може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение , което да санкционира с дисциплинарно уволнение. Предвид тези решаващи мотиви първият материално – правен въпрос не следва да се обсъжда доколкото същият е некоректно мотивиран – В него е включено твърдение на касатора за законност на разпореждането, което не е прието от съда. Останалите два въпроса касаят добавачните мотиви и съображения на съдилищата довели до формиране на извод за незаконност на уволнението. С оглед на това нямат характер на „правни въпроси” в посочения вече смисъл. Както се посочи вече липсата на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това и за пълнота на изложението следва да се посочи, че допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК ,на което касатора са позовава е посочено бланкетно, без необходимата обосновка , което е пречка изпълнението му да бъде проверено от съда.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107/19.02.2016 г. , постановено по в. гр.д. №10/2016 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба на Земеделска кооперация „Т.” със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: