О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1084
гр. София, 16.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 5426/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на В. К. А. за отмяна на влязло в сила решение № 135 от 08.07.2015 г., постановено по гр. д. № 130/2015 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е отменено решение № 77 от 18.02.2015 г. по гр. д. № 2564/2014 г. на Габровския районен съд и молбата на В. К. А. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо З. И. А. е отхвърлена .
Молителката счита, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото и които не са могли да й бъдат известни при решаването му – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по молбата З. И. А., чрез адв. Т. Т. подава писмен отговор, с който смята същата за недопустима, алтернативно смята молбата за неоснователна.Претендира направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема, че същата е процесуално недопустима по следните съображения:
Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно посочените причини в чл. 303 ГПК. Подлежат на отмяна обаче само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани / ППВС №2/77/.
Решението, чиято отмяна се иска има за предмет налагането на мерки по Закона за защита от домашно насилие и съставлява акт на спорна съдебна администрация .В този смисъл е и приетото в т. 22 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с разрешаването на въпроса за размера на държавната такса в производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие – чл. 11, ал. 2 и 3 ЗЗДН. Прието е, че това производство не е исково, че в него е съчетана съдебната защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки и в крайна сметка съставлява спорна съдебна администрация. С оглед на това е и изразеното разрешение, че размерът на държавната такса следва да се определя по чл. 16 ТДТГПК, а не по чл. 3 от ТДТГПК.
Доколкото решението, чиято отмяна се иска в случая е акт на спорна съдебна администрация, същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Тази категория съдебни решения не пораждат СПН като характерна тяхна особеност е това, че могат да бъдат изменяни и отменяни при новооткрити обстоятелства , стига те да са от значение за целесъобразната уредба на материалните отношения на спорещите страни към съответния момент. Макар решенията в производствата по спорна съдебна администрация да водят до промяна на гражданските правоотношения на страните, те нямат силата на присъдено нещо, тъй като се постановяват от съда не по силата на упражнено потестативно право , а с оглед преценката на съда за целесъобразно уреждане на тези правоотношения.
По тези съображения , подадената молба за отмяна е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане , а образуваното по нея производство – да се прекрати .
Разноски в полза на ответника не се присъждат, доколкото по делото няма доказателства такива да са направени.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на В. К. А. за отмяна на влязло в сила решение № 135 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 130/2015 г. на Окръжен съд – Габрово и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: