Определение №353 от 21.9.2016 по ч.пр. дело №3649/3649 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 353

гр. София, 21.09.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 3649/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., чрез адвокат С. против определение № 498 от 23.06.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 231/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено определение № 331 от 02.03.2016 г. по гр. д. № 170/2015 г. на Районен съд – Кюстендил. С последното е постановено връщане на подадената от касатора искова молба против „Ай Ди Ес Б.“, О. и е прекратено производството по делото.
Постъпила е и молба от 17.08.2016 г., с която частният жалбоподател иска възстановяване на част от заплатената за настоящото производство държавна такса в размер на 15 лв.
Касационната частна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. К. съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. В случая с разпореждане от 21.07.2016 г. Кюстендилският окръжен съд е дал изрични указания за представяне на изложение по чл. 280 ГПК с оглед извършване преценка за допустимост на касационно обжалване на въззивното определение, предмет на касационната частна жалба. В отговор на това частният жалбоподател е представил молба – уточнение от 15.08.2016 г., в която обаче се визира единствено основание за допускане на касационното обжалване – посочено е, че обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , допълнително основание / критерий/ за допускане на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Не е посочено по отношение на кой обуславящ въззивното определение въпрос това основание е изпълнено.Същевременно молбата съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство, което е предварително.
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание обжалваното въззивно определение да не бъде допуснато до касационен контрол.
Същевременно молбата от 17.08.2016 г., с която частният жалбоподател иска възстановяване на част от заплатената за настоящото производство държавна такса е основателна. Съдът неправилно е дал указания на частния жалбоподател да внесе държавна такса в размер на 30 лв. ,които същият е изпълнил. Съгласно чл.19 от Тарифата за държавните такси ,които се събират от съдилищата по ГПК, за частна жалба по гражданско дело / независимо дали същата е въззивна или касационна частна жалба/ дължимата държавна такса е 15 лв. С оглед на това на осн. чл. 4б от Закона за държавните такси / ЗДТ/надвнесената такса в размер на 15 лв. ,следва да бъде върната.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 498 от 23.06.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 231/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Да се възстанови неправилно внесения размер от 15 лв. – държавна такса за подадената частна касационна жалба на частният жалбоподател М. Д. Д. от сметката на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top