О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 26.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 431/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., чрез адв. Д. С. против определение № 792 от 17.11.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 567/2015 г. по описа на Апелативен съд – В..
С посоченото определение е потвърдено определението на Софийски градски съд, ГО, II – д въззивен състав, постановено на 30.10.2014 г. по гр. д. № 2514/2013 г., с което е върната като процесуално недопустима исковата молба на М. Д. Д. срещу ответниците Т. И. Р., Н. Е. Х., Е. В. Ч., Е. Н. М., Д. П., Т. К., Г., Б., С. и Р. С..
За да постанови този резултат, въззивният съд е възприел изцяло мотивите на долната инстанция, съгласно които исковата претенция на М. Д. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени в резултат на постановени съдебни актове от горепосочените съдии е процесуално недопустима, поради наличието на функционален имунитет по чл. 132 КРБ.
В частната касационна жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдоприозводствените действия. Към жалбата има приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обоснован допълнителeн критерий /основание/ по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. К. съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. В случая представеното изложение съдържа оплаквания за неправилност на въззивното определение, като жалбоподателят бланкетно е посочил, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Правен въпрос обаче липсва.
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание обжалваното въззивно определение да не бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 792 от 17.11.2015 г., постановено по в. ч. гр. д. № 567/2015 г. по описа на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: