О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
гр. София, 20.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 2295/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. С. П., чрез адвокат Е. Е. против определение № 87 от 15.03.2016 г., постановено по гр. д. № 671/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на Й. С. П. за отмяна на влязло в сила решение № 97 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 662/2010 г. на Софийски окръжен съд, ГО, I – ви въззивен състав.
С последното е оставено в сила решение от 29.04.2010 г., постановено по гр. д. № 401/2007 г. на Ихтиманския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителката по настоящото производство Й. С. П. против „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД ревандикационен иск относно втори надпартерен етаж на вила „Свобода“, находяща се в [населено място] проход, [улица], УПИ IV – 204, кв. 12, пл. № 599 по плана на [населено място].
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи, че преклузивният тримeсечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен с оглед приложените към молбата за отмяна доказателства.
Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата на Й. С. П. от 07.12.2015 г. за отмяна на влязло в сила решение № 97 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 662/2010 г. на Софийски окръжен съд, ГО, I – ви въззивен състав. За да постанови този резултат, съдът е приел, че молбата е подадена извън тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като молителката е узнала за релевираното ново писмено доказателство – скица по плана от 1977 г. на 24.08.2015 г. Прието е , че именно това е денят, от който срокът за подаване на молбата следва да се брои. Доколкото молбата за отмяна е подадена чрез Ихтиманския районен съд на 07.12.2015 год.,тримесечният срок по чл. 305,ал.1,т.1 ГПК е изтекъл.
Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция. Съображенията за това са следните:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна срещу акт, който подлежи на проверка по реда на извънинстанционния контрол на чл. 303 и сл. ГПК. Й. С. П. се е позовала на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 – во. от ГПК, а именно, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и с които молителката не е могла да се снабди своевременно. Към молбата за отмяна са приложени три броя писмени доказателства – 1. Писмо до директора на Курортна Дирекция – София изд. № 11 от 28.02.1950 г. и извлечение от списък, приложен към него с печат на получаването му – 14.09.2015 г. /на гърба/ и допълнение към историческа справка; 2. Защита на НОИ по гр. д. № 4544/1995 г. на ВКС; 3. Скица от 24.08.2015 г., издадена от [община].
П. състав на ВКС неправилно е приел, че срокът за подаване на молбата за отмяна започва да тече от датата на издаване само на едно от писмените доказателства на които молителят се позовава , а именно на скицата от [община],без да съобрази обстоятелството, че второто писмено доказателство , а именно издаденият от Държавен архив „Списък на вилите, хотелите и ресторантите в курорта М. проход, И.“, приложен към писмо на Районно курортно управление при Министерство на народното здраве – № 11 от 28.02.1950 г., е получен от молителката на 14.09.2015 г.Същевременно ответникът по молбата не противопоставя друга дата на узнаване или получаване на това писмено доказателство. С оглед на това от тази дата следва да се брои преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който изтича на 14.12.2015 г.Последното е така доколкото именно второто доказателство допълва и разяснява представената скица по отношение на обстоятелството , на което молителят се позовава за да обоснове молбата – а именно действителната етажност на процесната сграда. Доколко това доказателство е ново, и доколко същото има съществено значение за делото приключило с влязло в сила решение, следва да се обсъжда в производството по чл. 307,ал.2 ГПК, в което молбата за отмяна се разгледа „по същество”.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 87 от 15.03.2016 г., постановено по гр. д. № 671/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО и
ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС за произнасяне по молбата за отмяна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: