Определение №159 от 17.3.2015 по ч.пр. дело №982/982 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159

гр.София 17. 03. 2015 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №982 по описа за 2015 год.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№6138/29.08.2014г. от М. Н. Д. чрез адв. Н. Г., срещу определение №513/18.08.2014г., постановено по гр.д. №439/2014г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата за отмяна на М. Н. Д. против решение №181/29.07.2013г. по гр.д. №1452/2012г. на Районен съд – Козлодуй и е прекратено производството по делото. Изложени са твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Насрещната страна [фирма], [населено място], в представения писмен отговор счита частната жалба за недопустима и неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата за отмяна на М. Н. Д. срещу неприсъствено решение №181/29.07.2013г., постановено по гр.д. №1452/2012г. по описа на Районен съд – Козлодуй като недопустима. Въззивният съд е приел, че молбата за отмяна на неприсъствено решение е подадена след едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.240, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Постановеното неприсъствено решение №181/29.07.2013г. по гр.д. №1452/2012г. по описа на Районен съд – Козлодуй е съобщено лично на ответника М. Н. Д. на дата 16.08.2013г. Постъпила е молба за отмяна на неприсъственото решение вх. №2567/04.06.2014г., в която е посочено като правно основание разпоредбите на чл.240, ал.2 и ал.3 ГПК. В молбата се сочи, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.238, ал.1 ГПК, както и че е налице ново обстоятелство – наличие на водомер в апартамента на ответника, констатирано при извършена проверка на 22.05.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 ГПК неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Това означава, че те влизат в сила от деня на постановяването им. Защитата срещу тези решения се осъществява по специален ред, като законът е предвидил две възможности: чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал.2 ГПК. В първата хипотеза чл.240, ал.1 ГПК е предвидил едномесечен преклузивен срок от връчване на неприсъственото решение за подаване на молбата, след чието изтичане правото на отмяна се погасява. За да бъде отменено неприсъственото решение, е необходимо да е налице някое от изрично посочените основания в чл.240, ал.1 ГПК, които се отнасят до лишаване на страната от възможността да участва в делото. Вторият способ за защита срещу неприсъствено решение е предявяване по общия ред на иск по чл.240, ал.2 ГПК. Предявява се иск за същото право, което е предмет на иска, по който е постановено неприсъственото решение. Този иск може да бъде предявен само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването на делото, или с които не е могла да се снабди своевременно. Срокът е тримесечен от узнаването на новото обстоятелство или от снабдяването с новото доказателство.
Изложеното от жалбоподателя твърдение, че подадената молба за отмяна на неприсъственото решение е с правно основание чл.240, ал.3, вр. ал.2 ГПК, не отговаря на никой от предвидените в закона способи за защита срещу неприсъствено решение. Така както е подадена молбата от 04.06.2014г. следва да се приеме като молба за отмяна по смисъла на чл.240, ал.1 ГПК, както и правилно е приел въззивния съд и правилно я е оставил без разглеждане като подадена извън срока. Отделно от това, не са налице основанията, предвидени в чл.240, ал.1, т.1-3 ГПК – книжата по делото са връчвани лично на страната, подаваните молби за отсрочване на съдебните заседания са уважавани от съда с оглед осигуряване на правото на участие на ответника в процеса. Наличието на ново обстоятелство може да бъде основание за предявяване на иск по чл.240, ал.2 ГПК, но не и за молба за отмяна на неприсъственото решение.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №513/18.08.2014г., постановено по гр.д. №439/2014г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top