О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
ГР. София, 10.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.04.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1607/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. П. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №17784/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК искове на [фирма] срещу ответницата за сумите 3 757 лв. – цена на ползвана топлинна енергия да периода м.09.2006 г. – м.04.2009 г. и 1045 лв. – мораторна лихва върху цената за посочения период.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира че въпросът: за начина на топлоснабдяване на процесния имот със съответния обем и количество топлинна енергия и за начислените стойности на последната – е решен неправилно от въззивния съд. В противоречие със закона на ищцата е начислена сума за топлоенергия за целия имот, наместо за Ѕ ид.ч./половината/ от него, на която ищцата е собственик. Неправилно и незаконосъобразно е определено количеството ползвана топлинна енергия предвид спецификата на сградната инсталация – еднотръбна. Техническите показатели и нормативните разпоредби установяват специфичността на системата, и поради това, че случаите на имоти с еднотръбна система са ограничени, липсва практика по въпроса за реалния разход на топлоенергия при еднотръбна отоплителна система. Според касаторката поставеният въпрос е решен в противоречие с р. №5973/10.05.10 г. на ВАС, р. по гр.д. №11447/02 г. на СРС, 27-ми състав и р. на ВАС №166/17.07.07 г.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: касаторката не е обосновала специфичните основания по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.281,т.3 ГПК, на които се е позовала касаторката – неправилност и незаконосъобразност на решението, не съвпадат с тези по чл.280, ал.1 ГПК и са разграничени целта, приложното поле и спецификата на двете групи основания.
Представеното решение на СРС е без данни за окончателност, а решенията на ВАС, освен че са цитирани непълно и не са представени, са по административни дела и не са практика на ВКС и съдилищата по см. на чл.280, ал.1 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.
Соченият от касаторката в пояснение на въпроса й първи подвъпрос не е поставен своевременно пред инстанциите по същество. В отговора на исковата молба ответницата по иска / сега касатор/ не е противопоставила възражението, че не е единствен носител на правото на собственост и ползвател на апартамента, нито е представила надлежни доказателства за това. Данните за притежавана част от апартамента в декларациите й за предоставяне на правна помощ и представеното удостоверение за наследници не са свързани с направено в срока по чл.131 и 133 ГПК материалноправно възражение, по което съдът – инстанция по същество, да дължи произнасяне.
Във връзка с втория подвъпрос – за установяване на действителното количество на топлоенергията, подадена към апартамента на ответницата по иска – пред първата инстанция е назначена и приета без оспорване от страните техническа експертиза. От нея е установено, че отоплителната инсталация на сградата е еднотръбна. Фирмата за дялово разпределение след 2005 г. въз основа на протокол на общото събрание на ЕС, е започнала да отчита за всеки имот топлоподаването само от сградната инсталация , преминаваща пред него. Тази топлинна мощност се прибавя към топлоподаването на отоплителните тела в съответния имот. Вещото лице е установило количеството топлоенергия, доставена в апартамента на ответницата по иска, при действащи един радиатор в спалнята и лира в банята.
Изводите на въззивния съд за реално доставената на ответницата топлоенергия, основани на приетата експертиза, съответстват на трайната практика на съдилищата – вл. в сила като необжалваеми решения на СГС по гр.д. №10788/12 г. и р. по гр.д. №7197/11 г. Там /както и в потвърденото от въззивния съд за непогасената по давност част от вземанията първоинстанционно решение по настоящото дело/ е прието, че според чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм., бр.34 от 24.04.2007 г./, дялово разпределение на топлинната енергия между потребители в сграда-етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие, когато не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, в случаите когато сградната инсталация за отопление е еднотръбна проточна /какъвто е настоящия случай/. В тази хипотеза топлинната енергия се разпределя по отопляемия обем или по инсталираната мощност на отоплителните тела съгласно т. 5.1 от приложението към посочената наредба. Аналогични са и правилата на чл. 61, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г., попр., бр.39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр.58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г./. Така не се установява и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – по въпроса има непротиворечива съдебна практика, на която въззивното решение съответства.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №17784/11 г. от 3.09.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: