О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София , 02.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5785 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. И. Иванова, чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 24.06.2015г., постановено по в.гр.д.№11255/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 23.04.2013г. по гр.д.№25269/2011г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне изцяло на предявените от Е. И. Иванова искове с правно основание чл.128, ал.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и частично на предявения иск с правно основание чл.344, ал.3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 24.06.2015г., постановено по в.гр.д.№11255/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 23.04.2013г. по гр.д.№25269/2011г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от Е. И. Иванова искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и в частта, с която след частична отмяна на първоинстационното решение частично е уважен иска с правно основание чл.344, ал.3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Е. И. Иванова, чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Е. И. Иванова срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед №67/11.02.2011г. на изпълнителния директор на [фирма] поради неявяване на работа за периода 04.01.2011г. – 07.01.2011г. и за отхвърляне изцяло на предявените от Е. И. Иванова срещу [фирма] искове с правно основание чл.128, ал.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и частично на предявения иск с правно основание чл.344, ал.3 КТ. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, е уважен предявения от Е. И. Иванова срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ до размер на сумата 10 227,27лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 21.04.2011г. – 31.05.2011г., със законната лихва от предявяване на иска.
Въззивният съд е приел за незаконно дисциплинарното уволнение на служителката поради това, че е налице хипотезата на чл.193, ал.3 КТ, тъй като не е проведено пълно доказване, че искане за даване на обяснения не е достигнало до ищцата поради препятстване от нейна страна получаването на писмото чрез смяна на адресата, без да уведоми работодателя, отказ да приеме писмото и т.н. Прието е, че работодателят не е положил необходимите усилия, за да връчи заповедта с искане на обяснения на адреса, обитаван от ищцата и посочен от нея в трудовия договор, на който адрес тя е получавала кореспонденцията си от Г. и няма данни да е бил променен, а същата е връчена на друг адрес на лице, чието качество не е посочено.
Касаторът-ответник по исковете, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя въпрос: „когато работодателят е поставен в невъзможност да осигури достигането на поканата за предоставяне на обяснения във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина до работника или служителя по причина на установено негово недобросъвестно поведение, то тогава некоректното поведение би могло да се тълкува съобразно нормата на чл.193, ал.3 КТ и да се счете, че неизслушването на работника и недаването на обяснения е по негова вина”. Поставеният въпрос предпоставя по делото да е прието за установено недобросъвестно поведение на работника или служителя, каквото поведение не е прието за установено от въззивния съд, а е прието с оглед на установените по делото конкретни обстоятелства, че на служителката не е дадена реална възможност да даде обяснения за нарушението. Правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде преценявана при допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по въпроса: „получаването на заповедта за даване на писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ на адреса на дружеството, на което работникът или служителят е законен представител, съставлява ли връчване по смисъла на закона”. В обжалваното решение въззивният съд не е отрекъл такава възможност, но с оглед данните по делото е приел, че в случая не е реализирана, поради това, че връчването е нередовно – не е посочено качеството на лицето, на което е връчена заповедта за дисциплинарното уволнение на служителката. По приложението на чл.193, ал.3 КТ има формирана съдебна практика, включително посочената от касатора задължителна практика в изложението към първия поставен въпрос, че за спазване изискването на чл.193, ал.1 КТ е от значение дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, което се преценява с оглед обстоятелствата за всеки конкретен случай.
Въззивният съд е приел за неоснователни исковете с правно основание чл.128, ал.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ поради неизпълнена доказателствена тежест – да докаже, че е престирал работната си сила през процесния период.
Касаторът-ищец счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.06.2015г., постановено по в.гр.д.№11255/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: