Определение №1113 от 20.11.2015 по гр. дело №3619/3619 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1113
София, 20.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3619/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №24/26.02.2015 г. по в. гр.д. №20/2015 г. на Варненския апелативен съд , което е обжалвано с касационна жалба от Л. П. Д. М от [населено място], чрез адв. Д. П..
С обжалваното решение е потвърдено решение №1226/11.08.2014 г. по гр.д. №1979/2013 г. на Окръжен съд [населено място],в частта , в която e отхвърлен предявеният от Л. П. Д. М срещу М. С. Д. от [населено място] иск за прогласяване нищожността на договор, сключен с нот. акт №189, т.V, рег. № 8991, нот. Дело 974/2008 г. на ВН №147, чрез който М. С. Д. е продал на Л. П. Д. М подробно описаните в НА недвижими имоти магазин №1 със застроена площ от 12,72 кв.м. и склад №1 с площ от 83,415 кв.м., находящи съответно на партерния етаж и в сутерена в сграда на [улица] [населено място] основан на твърдения , че магазинът не е обособен, няма лице към улицата и самостоятелен вход и има само 2,70 височина на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД и за връщане на цената 58 827,67 евро, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и срещу София Ч. Д. за прогласяване нищожността на договор сключен с НА №188, т. V , рег. №8989, нот. Дело №973/2008 на ВН №147, вх. Р.. №18278 от 26.06.2008 г. , с който София Д. Ч. е продала на Л. П. Д. Мбимби магазин №5, с площ от 56,04 кв.м. , находящ се на партерния етаж на същата сграда основан на твърдения , че магазинът не е обособен, няма лице към улицата и самостоятелен вход и има само 2,70 височина на осн. чл. 26,ал.2 ЗЗД , както и искът за връщане на сумата от 63 438,52 евро , наредена по банков и касов път на 24.06.2008 г. и 25.06.2008 г. без основание и са присъдени разноски.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, съгласно изискването на чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касация М. С. Д. и София Ч. Д. и двамата от [населено място] оспорват наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендират направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че твърдяната от ищеца нищожност на посочените фактически основания не е налице . На първо място приема, че обекта , който ищецът е придобил въз основа на двете атакувани сделки разполага със самостоятелен вход. В тази връзка се позовава на обясненията на в. л. по делото , че такъв вход има откъм вътрешния двор на УПИ-VІ покрай трафопост през паркинг за обществено ползване. Посочено е също така, че цитираните във въззивната жалба нормативни текстове не предвиждат законови изисквания, за които се твърди, че са нарушени, а касаят други въпроси. Така нормата на чл. 83 ,ал.1 от Наредба №5 съдържа изискване за самостоятелен достъп до жилищата и жилищните сгради , а чл. 45,ал.2 от нея предвижда , че обектите , обслужващи стопанските дейности се изграждат в приземния и първия надпартерен етаж при спазване на съответните хигиенни и противопожарни изисквания като очевидно и двете норми не съдържат изискване магазинът да граничи с път , улица, площад или алея. Въз основа на данните по делото приема, че по одобрения проект за сградата от 12.12.1990 г. на партерния етаж са били предвидени магазини 1,2 и 3. По време на строителството магазин 2 е преобразуван в магазин №5 като към него се присъединяват съседния му офис от изток и част от магазин №1 с площ от 12.72 кв.м. / останалата част от този магазин , граничеща с [улица]се разделя на два магазина , съответно с №2 и 3 , а магазин №3 получава нов №4. Тези промени са били съпроводени с преместване на стена , изграждане на нови санитарни възли в новообразуваните магазини, изграждане на ново стълбище за достъп до магазин №5 и премахване на предвидения вход за магазин №3.Промените са извършени с екзекутивен проект , одобрен от 01.03.1999 г. и са узаконени с акт №2/15.03.1999 г. от районния архитект , отразени са и в акт образец 16 за приемане на сградата. Именно с одобрения екзекутив за новообразувания магазин №5 е предвиден и фактически изпълнен вход откъм вътрешния двор на УПИ-VI-8 покрай трафопост , през паркинг за обществено ползване. . При тези данни въззивният съд приема, че продадените по нотариалните актове два броя магазини по силата на одобрения екзекутив и при въвеждането им в екплоатация представляват общо един самостоятелен обект – магазин №5. С оглед на това е прието, че сделките не са нищожни поради липса на предмет, доколкото невъзможност на предмета е налице не когато към момента на сключването предметът на договора липсва, а когато към този момент предметът е невъзможно да възникне.В случая към момента на сключване на договорите за покупко- продажба всеки от ответниците е разполагал с титул за собственост по първоначално учредените права на строеж за обекти, които общо към датата на сключване на сделките са съставлявали един обособен и възможен за придобиване обект.
Според въззивният съд не е установено в процеса липсата на съгласие на страните по двата договора за прехвърляне на процесните обекти. В тази връзка съдът се позовава на обстоятелството, че те са ползвани за търговски цели във вида в която фактически се намират / и който съответства на одобрения екзекутив / както от продавачите, така и от купувача – ищец като последният е ипотекирал същите като обезпечение на банков кредит.
При тези решаващи мотиви в представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал два материалноправни и един процесуалноправен въпрос по отношение на които счита, че е изпълнено допълнителното основание / критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК ,а именно :
1. Достатъчно ли е наличието на самостоятелен вход при установена невъзможност за достъп до улица , съобразно ПУП и архитектурен проект на сградата за да се приеме, че имота описан като самостоятелен обект в сграда има самостоятелен достъп?
2. Налице ли е годен предмет на разпореждане ако към момента на сключване на договора за покупко- продажба в обема на разпоредените права обекта на разпореждане фактически не съществува в този вид , не е самостоятелен такъв и в този случай според изразената в договора воля, налице ли е съгласие за разпореждане с така съществуващия обект.
3. Следва ли съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото като прави съпоставка между събраните писмени доказателства и приетите експертизи.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение при въведената с ГПК /2008г./ факултативност, е необходимо жалбоподателят да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по ТД №1/2009 г.
В случая въпросите под №1 и 2 са били предмет на разглеждане във въззивното производство и имат обуславящ за изхода на спора характер , поради което имат характеристиката на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и следва да се извърши проверка дали по отношение на тях е изпълнен посочения от касатора допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По отношение на въпрос №1 този допълнителен критерий не е изпълнен. Решение №332/20.03.2012 г. по гр.д. №597/2011 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО , на което касаторът се позовава има за предмет иск с пр. осн. чл. 109 ЗС, касае съвсем различна фактическа обстановка и не съдържа отговор на поставения въпрос.Правният въпрос, на който е даден отговор с това решение е дали унищожаването на път за преминаване от съсобственик на един съсобствен недвижим имот поради наличие на друг път за достъп е действие , което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик, да иска прекратяване на неоснователните действия, които му пречат да упражнява своето право.
Критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен и по отношение на вторият поставен въпрос: За да го обоснове касаторът се е позовал на две решения на ВКС : решение №975/07.04.2010 г. по гр.д. №262/2008 г. , ІІІ г.о на ВКС и решение №128/07.11.2014 г. по гр.д. №3449/2014 г. ІІ ГО на ВКС. Първото решение е постановено по реда на чл. 218и ГПК /отм./ и не представлява задължителна практика, поради което не попада в обхвата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Независимо от това предмет на спора по делото е иск за собственост, предявен от правоимащите по реституция по ЗВСОНИ на имот, одържавен по силата на чл.1 от ЗНЧИМП като в контекста на този спор съдът е изложил съображения кои от фактически съществуващите одържавени обекти в спорния имот имат самостоятелен характер и подлежат на реституция.С второто решение, постановено при условията на чл. 290 ГПК касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение с оглед наличието на индивидуализация на конкретната площ от поземления имот по отношение на която въззивния съд се е произнесъл по иск с пр. осн. чл. 108 ЗС.
Доколкото и по двата въпроса не се установи изпълнение на допълнителното основание за допустимост, касационното обжалване не следва да се допуска.
Третият формулиран въпрос има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение , което съставлява основание за неправилност на решението / чл. 281,т.3 ГПК/ и може да бъде разгледан в евентуално производство по чл. 290 ГПК , а не в настоящото.
В изложението касаторът е формулирал още 7 въпроса по отношение на които счита, че е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Това допълнително основание /критерий/ за допустимост на касационното обжалване обаче е посочено бланкетно без каквато и да било обосновка. Разрешаването на правните въпроси би било от значение за точното приложение на закона и развитие на правото , когато разглеждането им допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът нито е посочил неправилната практика , която следва да бъде изоставена , нито е обосновал коя е законовата непълнота ,която следва да бъде попълнена и пр. С оглед на това не се налага обсъждането и на самите въпроси.
По изложените съображения , касационното обжалване не следва да се допуска.
Предвид изхода от производството пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените разноски в размер на 11225 лв. с оглед представения договор за правна защита и съдействие и списък на направените разноски.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №24/26.02.2015 г. по в. гр.д. №20/2015 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л. П. Д. М да заплати на М. С. Д. и София Ч. Д. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 11 225 лв.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top