О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
ГР. София, 10.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.07.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3613/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. С. срещу въззивното определение на Градски съд София по ч.гр.д. №3275/15 г., с което е потвърдено първоинстанционното за отказ да се възстанови срокът по чл.61, ал.1 ЗН за приемане по опис от касатора на наследството на неговата майка Л. С., поч. на 7.09.08 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въпросът за характера на срока по чл.61, ал.1 ЗН е решен от въззивния съд в противоречие с р. на ВКС, второ г.о. по гр.д. №683/10 г. Въпросите: подлежи ли на възстановяване срокът по чл.61, ал.1 ЗН и представлява ли особено, непредвидено обстоятелство укриването от наследника по закон на дарствената сделка с единствен имот, извършена приживе от наследодателя в полза на трето лице, са от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като не са разработени в съдебната практика.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: въззивният съд е приел, че срокът по чл.61, ал.1 ЗН е прекратителен и с изтичането му се прекратява правото да се заяви приемане на наследството по опис. Този срок може да бъде продължен, съобразно изрично посоченото в чл.61, ал.1 ЗН, като искането за това следва да бъде направено преди изтичането му – чл.63, ал.1 ГПК.
Същото по смисъл за характера на срока е прието в приложеното р. по гр.д. №683/10 г. на ВКС, второ г.о., както и в р. по гр.д. №594/12 г. Според цитираната практика на ВКС преклузивните или прекратителни срокове прекратяват самото право и с изтичането им субектът, който не ги е спазил, губи самото право. В хипотезата на чл.61, ал.1 ЗН с изтичане на срока наследникът губи правото да приеме наследството по опис и търпи неблагоприятните последици от това. В този смисъл е и ТР №3/13 г., т.5 ОСГК.
В ТР №3/13 г., т.5 е посочено още, че преценката дали срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН да бъде продължен, се извършва от районния съдия, до когото е отправено искането за вписване на приемането по опис, по негово вътрешно убеждение и при наличието на предвидените в закона предпоставки за това, като на съда, от когото се иска нов срок, е предоставена дискреционна власт – той може да продължи срока според важността на обстоятелствата, посочени от призования към наследяване.
За да се стигне до тази преценка обаче е необходимо искането да е за продължаване на срока и да е направено своевременно.
Отхвърленото искане на касатора е за възстановяване на срока по чл.61, ал.1 ЗН – такава възможност материалният закон не предвижда и не следва от субсидиарно приложимия процесуален закон – чл.64, ал.3, пр.2 ГПК. Трайната съдебна практика – р. по гр.д. №9159/13 г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №1039/14 г. на ВКС, второ г.о., приема , че не е допустимо при изтекъл вече срок да се иска възстановяване на този срок. И това е така, защото правото по чл. 61 от ЗН е вече прекратено, според цитираната по-горе практика на ВКС, към момента, когато се иска неговата възстановяване.
Или първият от въпросите не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС, а останалите два са застъпени в съдебната практика, вкл. в ТР №3/13 г. Затова не е налице основание за допускане на касационното обжалване и ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Градски съд София по ч.гр.д. №3275/15 г. от 15.05.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: