О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
ГР. София, 10 юли2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.07.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №3499/15 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. Б. срещу въззивното определение на Градски съд София по гр.д. №3014/14 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касаторката срещу [фирма] иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД – за връщане на сумата 9 782 лв., от които 6 016 лв. главница, платена без основание на ответника по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа вл. в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Прието е, че ищцата има друг път на защита – след като, според направеното от нея уточнение, възражението й по чл.423 ГПК срещу влязлата в сила заповед е прието, тя може да се защити в исковия процес по чл.415 ГПК, иницииран от заявителя, който има интерес от иска. Искът е предявен по гр.д. №52432/14 г. на РС София, където със сила на пресъдено нещо ще бъде решен въпросът за дължимостта на процесната сума.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като твърди, че процесуалният въпрос: В случай, че са подадени две заявления по чл.410 от ГПК между същите страни, но с различен предмет, възможно ли е длъжникът да защити правата си и по двете претенции на кредитора в исковия процес по чл.415 ГПК, образуван въз основа на второто по ред заявление на кредитора? – е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Въпросът е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото е разработен в съдебната практика / ТР №1/19.02.10 г./.
От представената искова молба на [фирма] е видно, че цитираното в определението гр.дело №52432/14 г. на РС, София се води по реда на чл.415 ГПК между същите страни, но за друго, различно по размер и период вземане. Затова касаторката очевидно не би могла да защити интереса си за процесното вземане по посоченото гр.дело. Тази фактическа грешка обаче не се отразява на правните изводи на съда за възможностите й да се защити срещу процесната първа заповед за изпълнение, след като възражението й по чл.423 ГПК е прието, както твърди в уточняващата молба. В такъв случай на осн. чл.423, ал.5 ГПК разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл.415, ал.1 ГПК. Ако е образувано производство по иск на заявителя, касаторката може да му противопостави възраженията си срещу вземането, на които се основава сега заведеният от нея иск по чл.55 ЗЗД. Ако искът по чл.415 ГПК не е предявен от заявителя, заповедта и издаденият изпълнителен лист подлежат на обезсилване – чл.415, ал.2 ГПК. Тогава, както и ако искът е предявен, но е отхвърлен като неоснователен или производството е прекратено, за събраните в изпълнителното производство суми се прилага чл.245, ал.2 ГПК с преценката, указана в цитираното от първоинстанционния съд ТР №4/13 г. на ОСГТК.
За обратната хипотеза на стабилизиране на заповедта за изпълнение, в съдебната практика – напр. р. по гр.д. №12/10 г. на трето г.о. на ВКС, е посочено, че неподаването на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК.
Поради изложеното соченото основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 13.03.15 г. по ч.гр.д. №3014/15 г. на Градски съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: