О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 926
София, 16.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2951/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална гимназия за древни езици и култури „К. К. Ф” срещу решение №336/15.01.2015 год. по гр.д. №6043/2014 г. на СГС, ГО, ІV с-в, с което е потвърдено решение от 16.01.2014 г. по гр.д. №16712/2013 г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав , с което е отменена заповед №363/25.03.2013 г. на директора на Национална гимназия за древни езици и култура /НГДЕК/ , с която И. М. Д. е дисциплинарно уволнена, същата е възстановена на заемната преди уволнението длъжност „старши учител по физическо възпитание и спорт” в НГДЕК”К. и К. Ф” [населено място].Присъдени са такси и разноски.
Касаторът прави оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Иска отмяна на решението.Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Моли въззивното решение да се допусне до касационно обжалване, както и да му се присъдят разноски.
Ответникът по касационната жалба НГДЕК „К. и К. Ф”, [населено място], оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна,която има право и интерес от обжалване на решението и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване по чл. 280,ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следните процесуалноправни въпроси: : 1. „Допустимо ли е при първоначално разпределена доказателствена тежест ,въззивният съд да я променя едва в мотивите на съдебния акт – пренебрегнатите електронни документи от СГС за участието на Д. като рефер в чужбина по време на болничен отпуск и 2.”При неоспорени документи от страна на ищцата, налице ли е произнасяне на съда в условие на свръх петитум относно отсъствие в чужбина заради болничен лист, който не е предназначен за лечение, а за спортна дейност.” Формулиран е и следния материалноправен въпрос: „Злоупотреба с доверието на работодателя ли е, когато са нарушени правилата за етично отношение и се нарушава медицинския режим, както и несъблюдаване на дължимото добросъвестно отношение между работник и работодател по см. на чл. 8 от Кодекса на труда.”
Като допълнително основание за допустимост касаторът сочи това по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Същевременно за да обоснове това основание касаторът се позовава на три съдебни решения, постановени от състави на ВКС при условията на чл. 290 ГПК, които съгласно т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. ОСГТК имат задължителен характер. С оглед на това същите могат да обосноват допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , а не този по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, който е налице когато определен правен въпрос се разрешава противоречиво от различни по степен съдилища , когато решенията нямат задължителен характер.
Съобразно разясненията дадени с ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 на ОСГТК на ВКС за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване и касационната жалба да се разгледа по същество, касаторът следва да е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. По отношение на този въпрос следва да е изпълнено допълнително основание /критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С оглед на това формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване и липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното произтича от това, че допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване следва да е изпълнено именно по отношение на посочения правен въпрос. В случая посочените от касатора два процесуалноправни въпроса са твърде неясно и непрецизно формулирани. Същевременно така както са посочени, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и следователно нямат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, което е достатъчно основание същите да не се обсъждат. Доказателствената тежест в процеса е била правилно разпределена в доклада на първоинстанционния съд и с въззивната решение не е преразпределяна.Въззивният съд е приел, че представените от НГДЕК доказателства /предимно електронни документи/ не установяват участието на ищцата във футболната среща. Това обаче не е въпрос на преразпределение на доказателствената тежест,а на преценка на събраните по делото доказателства и обоснованост на постановеното решение, което не може да се разглежда в настоящото производство, а само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и при наличие на такова оплакване в касационната жалба. Същевременно произнасяне „свръх петитум” би било налице ако съдът се е произнесъл извън заявеното искане в предявените искове , каквото в случая не е налице.
Независимо от горното, следва да се посочи, че решенията, които са представени като съдебна практика са имали за предмет разрешаването на правни въпроси, които не съвпадат и не кореспондират по никакъв начин с тези два въпроса.
Не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и поставеният от касатора материалноправен въпрос. По отношение на едно от основанията за дисциплинарното уволнение на ищцата, а именно „злоупотреба с доверието на работодателя „ въззивният съд е приел, че представената разпечатка от интернет страница, както и публикациите в печатни и електронни издания, съдържат информация за планиране на футболната среща , но не и за нейното провеждане, съответно участие на ответницата по жалбата / И. Д./ в нея .Според съда доколкото не е доказано самото нарушение, е безпредметно да се обсъжда дали визираното поведение осъществява състава на чл. 190,ал.1,т.4 КТ. Следователно въззивният съд изобщо не е изложил съображения относно това дали в случая е налице злоупотреба с доверието на работодателя и какво е съдържанието на този фактически състав на дисциплинарно нарушение за да се извърши преценка налице ли е противоречие с неговото разрешаване в представеното Р №80/26.03.2010 г. по гр.д. № 4679/2008 г. на ВКС, І ГО.
С оглед на изложеното не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Съобразно с изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №336/15.01.2015 год. по гр.д. №6043/2014 г. на СГС, ГО, ІV с-в.
ОСЪЖДА Национална гимназия за древни езици и култури „К. К. Ф”, [населено място] да заплати на И. М. Д. от [населено място] разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: