О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 20. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 221/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. срещу решение по в. гр.д. №1811/2014 на СГС, ІV А състав, с което е потвърдено решението по гр.д. №54235/2011 г., 27 състав, с което е обявен за окончателен предварителен договор от 09.03.2011 г. за продажба на недвижим имот – 1/2 ид. част от дворно място , находящо се в [населено място], кв. Драгалевци с площ от 585 кв.м. , ведно с построената в имота постройка на бетонова основа със застроена площ от 12 кв.м. и останалите трайно закрепени подобрения в имота.
С касационната жалба представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касация В. С. С. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване. Счита, че касаторът не е формулирал правен въпрос, както и че посочените от него допълнителни критерии / основания за допустимост / по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, не са изпълнени/.Моли касационното обжалване да не се допуска . Претендира разноски в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение е прието ,че към датата на процесния договор обещателката по него и наследодателка / майка /на страните в процеса С. С. не е придобила правото на собственост върху имота – обект на предварителния договор , доколкото е починала преди да бъде изпълнен фактическия състав по пар. 4а, ал.5 във вр. пар.61 и 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следователно към момента на откриване на наследството й , правото на собственост върху имота не е било в патримониума й. Прието е обаче, че към този момент в нейния патримониум е било правото на изкупуване по пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, признато със заповед от 21.07.2010 год. Като наследимо това право заедно със задължението за сключване на окончателен договор , е наследено от ответника. Доколкото след смъртта на обещателката административната процедура по изкупуване е приключила, правото на собственост е възникнало директно в патримониума на нейните наследници. Посочено е, че плащането на оценката на изкупения имот няма самостоятелно значение за придобиване на правото на собственост, доколкото не платилият, а този комуто е признато правото на изкупуване , респ. неговите наследници, придобиват собствеността щом цената е платена. С оглед на това без значение е обстоятелството, че цената е изплатена изцяло от ищцата. Собствеността на имота е придобита по наследство и от двете страни при права по ? ид. част от имота.Поради това към момента на решението по чл. 19,ал.3 ЗЗД наследниците на продавача притежават правото, което тяхната наследодателка е обещала да прехвърли и имат задължението да сключат окончателен договор за продажба на имота като при ищцата е налице сливане качеството на кредитор и длъжник. Посочено е, че падежът за сключване на договора е настъпил – административната процедура е приключила и ответника е поканен да изпълни. Ищцата е изпълнила задължението да плати цената . При тези данни съдът е приел, че предявеният иск за сключване на окончателен договор за покупко- продажба на ? ид. част от имота , е основателен. Прието , че в случая не е налице договор за неоткрито наследство.В тази връзка е посочено, че правните последици на сделката са настъпили след откриване на наследството на С. С. , но проявлението им не е обусловено от откриване на наследството й.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване , касаторът е посочил две допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване – по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК
и т.3 ГПК. С оглед обосновката на първия критерий / основание/ касаторът е цитирал задължителна практика на ВКС / ТР №1/1997 г. по гр.д. №11/1997 г.р ТР №1/19.05.2004 г. по гр.д. №1/2004 г.на ОСГК на ВКС и Р № 298/28.12.2012 г. на ВКС по гр.д. №512/2011 г. І г.о. ГК / , както и части от въззивното решение, в които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика. Правен въпрос обаче не е изведен.
Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, доколкото именно чрез правния въпрос намира проявление посоченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване . Тъй като в случая липсва правен въпрос визираното допълнително основание / критерий / за допустимост не може да бъде обсъждано . Противоречие със задължителната практика на ВКС може да има само по повод конкретен правен въпрос. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед второто посочено допълнително основание по чл. 280,ал.1,т. 3 ГПК касаторът е формулирал няколко правни въпроса :
„Дали пар.4а от ПЗР ЗСПЗЗ възстановява, модифицира ограничено вещно право на ползване, прекратено по пар.4а и със смъртта на бившия ползувател , когато тя е настъпила до придобиването на имота, или създава самостоятелно потестативно право ,обусловено , но самостоятелно от прекратеното право на правоимащия или наследниците му да изявят воля и да участват или не в административно производство по придобиването;
Дали тази правна възможност преди реализацията й може да бъде обект на гражданския оборот чрез предварителен договор или завещание или след смъртта на ползувателя правоотношението по пар. 4а,ал.5 ПЗРЗСПЗЗ макар и предпоставено от качеството наследник , е съвсем друго право с титуляр, който може да изрази или не правна воля за извършване на покупката.;
Кога и в чий патримониум възниква гореописаната правна възможност при смърт на ползувателя по пар.4ПЗРЗСПЗЗ.
Кой е правопораждащият юридически факт за възникване на потестативното право / моментът , след който гражданинът може да направи волеизявление / – заповедта на кмета за назначаване на комисия за оценка , в която се произнася , че признава правото на бившия ползувател да придобие собственост при условията на пар.4а,ал.5 ПЗРЗСПЗЗ или самото сбъдване на тези условия / приемане на оценката като предложение към правоимащия и насрещното му волеизявление чрез плащане на цена в тримесечен срок.”
Видно от изложените по горе решаващи мотиви на въззивното решение въпросите така, както са формулирани не са били предмет на разглеждане, поради което същите не се явяват обуславящи за изхода на делото и с оглед на това нямат характер на правни въпроси.
Независимо от това следва да се посочи, че касаторът само бланкетно се е позовал на допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , без да го е обосновал.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на ответницата по касация направените пред касационната инстанция разноски в размер на 900 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение по в. гр.д. №1811/2014 на СГС, ІV А състав.
ОСЪЖДА Н. С. Н. от [населено място] да заплати на В. С. С. от [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 900 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: