О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
ГР. София, 28.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.10.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3533/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Т., като майка и законен представител на малолетния К. Т. – род. през 2004 г., срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №709/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение на осн. чл.150 СК е изменен размерът на месечната издръжка, която ищецът Т. Т., като баща на детето е осъден да му заплаща – от 250 евро на 150 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по процесуалните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да го обоснове като обсъди всички относими доказателства, възражения и доводи на страните в съвкупност?; Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, дерогира ли това изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и по направените в о.с.з. доказателствени искания по делото за издръжка на малолетно дете?; Следва ли въззивната инстанция по такова дело да допусне назначаването на експертиза, която е поискана във въззивната жалба и отказана от първоинстанционния съд? Задължен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за правнорелевантните факти в съдебно производство, по което се засягат правата и интересите на детето, както и да допусне поисканите и относими доказателства без ограничения във времето?
В. решение, според касатора, противоречи на практиката на ВКС и по материалноправните въпроси: Какви са критериите при определяне размера на дължимата издръжка на малолетно дете – български гражданин, род. през 2004 г., което от раждането си живее в [населено място], Гърция? Кои са критериите, по които се преценява изменението на издръжката, както и по какъв начин се преценяват нуждата на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи? Кои са другите обстоятелства по см. на т.4 от ППВС №5/70 г., които могат да повлияят на размера на дължимата издръжка и може ли да се приеме за такова местоживеенето на малолетното дете и цената/стандартът/ на живот в държавата и мястото, където живее детето?
Според касатора от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът: При определяне на размера на дължимата издръжка за дете, български гражданин, родено и с настоящ адрес в [населено място], Гърция, в производство пред българския съд по ГПК, кое обстоятелство се цени: реалната издръжка, която е нужна на детето в Р Гърция, при положение, че родителят, който я дължи, не полага непосредствена грижа за детето, живее в Република България и може да я дава без големи затруднения или критерий за определяне на размера на издръжката е жизненият стандарт в РБ? Дали размерът на дължимата издръжка е абстрактен и следва ли да отговаря на действителните нужди на детето? Намира, че по реда на Р ЕО №1206/11 г. могат да се съберат доказателства за действителните нужди на детето в Р Гърция, като се изготви и социален доклад.
Част от въпросите – за събирането на относими към спора доказателства, вкл. експертизи, за задължението за изготвянето на социален доклад за нуждите на детето по местоживеенето му и за критериите при определяне на дължимата издръжка в случая, са поставени и при първото касационно разглеждане на делото. На осн. чл.294 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, а указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Задължителността на указанията на касационната инстанция се отнася само към правилното приложение на закона, докато по доказателствата въззивният съд извършва преценка по вътрешно убеждение и въз основа на нея изгражда изводите си относно фактите по делото – р. по гр.д. №1238/12 г. на трето г.о., по гр.д. №1924/13 г. и по гр.д.№632/11 г. на първо г.о. на ВКС..
На осн. чл.295 ГПК, второто въззивно решение може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното въззивно разглеждане на делото. Оттук следва извод, че за да е обуславящ за изхода на спора, правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да засяга онзи предмет на спора, в рамките на който делото е върнато за ново разглеждане при първото касационно разглеждане – опр. по гр.д. №1195/11 г. и по гр.д. №1059/11 г. на второ г.о. на ВКС.
С решението на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №877/14 г. при първото касационно разглеждане на настоящото дело въззивното решение е отменено и делото – върнато на въззивния съд за събиране на доказателства за факти, относими към нуждите на малолетното дете и възможностите на бащата, въз основа на които се определя размерът на издръжката по чл.142, ал.1 СК. Посочено е, че в случая, тъй като съдът следи служебно за интереса на малолетното дете – ТР №1/13 г. ОСГТК, ограниченията по чл.266 ГПК не се прилагат.
Въззивният съд е събрал и обсъдил доказателствата, посочени в отменителното решение на ВКС, вкл. съдебно – икономическата експертиза за нуждите на детето по местоживеенето му и съответстващият им минимален размер на месечната издръжка -250 евро, както и за размера на издръжката, необходима за дете на същата възраст в РБ – 150 лв.. Преценил е и възможностите на ответника да дава издръжка, като е приел, че тези възможности са трайно намалели след установяването му в РБ – ответникът е безработен, наложило се е да продаде свое имущество, за да посрещне ежедневни битови нужди, както и за до подсигури издръжка на второто свое малолетно дете, род. през 2012 г. Приел е , че първоначално присъдената издръжка от 250 евро следва да се намали на 150 лв., за да е съобразена с възможностите на дължащия я родител при жизнения стандарт в РБ, където той живее.
Тези изводи не противоречат на практиката на ВКС. В постановеното за подобен случай р. по гр.д. №6927/14 г. на ВКС, трето г.о. е посочено: „При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съд издръжка по чл.150 СК – налице ли е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или съществена промяна във възможностите на задълженото лице /чл.142 СК, чл.150 СК, т.19 от ППВС 5/16.11.70г., чл.87 ал.2 КМЧП (обосноваващ приложимост на българското право като общо отечествено право на страните – след като дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в РБългария, чиито граждани те са), чл.88 КМЧП/. В случая искането за изменение на издръжката се мотивира с промяна във възможностите на задълженото лице. От събраните по делото доказателства се установява, че такава съществена промяна е налице. След завръщането на ищеца в България през 2007г. той е получавал месечен доход в пъти по-малък от този, с който е разполагал в САЩ, а след раждането на второто му дете е бил безусловно задължен да осигури издръжка и на него /чл.143 СК/ – което допълнително е намалило възможностите му за плащане на издръжка на първото му дете /обстоятелство, което неправилно не е било отчетено от въззивния съд/. При тези обстоятелства става ясно, че ищецът няма възможност да плаща издръжка в определения от Върховния съд на щата К. размер, респективно, че претенцията за промяната й е основателна”. С цитираното решение месечната издръжка е намалена от 1309 щ.д. на 300 бълг. лв. за периода след раждането на второто дете на ищеца. Прието е, че с така определените размери се постига баланс между интересите на търсещия и дължащия издръжка, респективно последният би могъл да посрещне адекватно и възникналото негово второ безусловно задължение за осигуряване на издръжка .
Постановеното по настоящото дело въззивно решение е съобразено по поставените материлноправни въпроси със задължителната практика на ВКС – ППВС №5/70 г., р. по гр.д. №1654/10 г. на трето г.о .и цитираното по –горе р. по гр.д. №6927/14 г. на трето г.о. на ВКС. В последното е прието още, че следва да се вземат предвид и доходите на майката, като родител, при когото детето живее, реализирани съобразно стандарта на държавата, в която е местоживеенето им. Наличието на практика по чл.290 ГПК по въпросите изключва наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК / ТР№1/19.02.10 г./, на което се е позовал касаторът във връзка с последния въпрос.
Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по процесуалните въпроси – въззивният съд се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВКС относно събирането на относими към спора доказателства, вкл. срока и инициативата за тях. Преценил ги е по свое вътрешно убеждение и фактически установеното е подвел под приложимия в случая материален закон – чл.142 СК, както е указано в отменителното решение на ВКС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №709/14 г. от 18.03.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: