О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
ГР. София, 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.01.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5929/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №163/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу П. Б. с пр. осн. чл.26, ал.2 ЗЗД – за признаване нищожността на сключения между наследодателя на ищеца И. С. / поч. на 2.07.12 г./ и ответницата с нот. акт №113/17.04.12 г. договор за прехвърляне на недвижим имот – апартамент в [населено място], срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание и на съгласие / представителна власт/ за прехвърляне на имота и срещу полаганите грижи в минало време.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Намира, че „по спорния въпрос за обема на представителната власт” въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС – р. по гр.д. №1451/08 г. на трето г.о. и опр. по гр.д. №954/10 г. на трето г.о., според която действителността на сделката се определя от волята, която упълномощителят е заявил в пълномощното. В случая упълномощителят / прехвърлителят/ не е изявил с пълномощното воля имотът да бъде прехвърлен и срещу полаганите минали грижи от страна на ответницата. Цитираната практика е по ГПК,отм. и на въззивен съд, чието решение е влязло в сила, като не е допуснато до обжалване с цитираното определение на ВКС, затова основанието следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
В противоречие с практиката на ВКС – р. по гр.д. №76/09 г. на четвърто г.о. е по гр.д. №1190/09 г. на трето г.о., според касатора, е решен въпросът „за предпоставките за приложението на основанието за нищожност на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание”. Според цитираната практика на ВКС тези предпоставки са две: наличие на заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване на смъртта му много скоро след сделката и знание на приобретателя за това. Касаторът сочи и обосновава, че в случая при данните по делото тези предпоставки са налице, за разлика от приетото от въззивния съд. Поставя във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпросът: налице ли е основание да бъде сключен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане два месеца преди смъртта на прехвърлителя, когато той е страдал 13 години от хронично протичащо заболяване, рецидивирало в остра неизличима злокачествена форма на левкимия, диагностицирана 10 дни преди сключване на договора и при знание от поемателя по договора за близка, предстояща смърт на прехвърлителя и че го издържа с чужди /предоставени от ищеца/, а не собствени средства? В така поставения въпрос и във връзка с него излага подробно факти и доводи от съществото на спора, „ в конкретиката на казуса”, но не обосновава специфичните допълнителни предпоставки на осн. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – значението на въпроса освен за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, според разясненията на ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, като целта и приложното поле на двете групи основания за разяснени в практиката на ВКС – ТР №1/19.02.10 г. и ТР №2/2011 г. ОСГТК.
Соченото противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и съдилищата по въпросите от предмета на спора, поставени във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК не се установява: Въззивният съд е приел, че сключването на договора и срещу положените в минало време грижи от страна на приобретателката е без представителна власт, но това не води до нищожността му, тъй като волята на ищеца е била да го сключи и без тази клауза. В практиката на ВКС – обобщена в приложеното към отговора на ответницата опр. по гр.д. №201/09 г. на трето г.о. и цитиранато от въззивния съд р. по гр.д. №528/12 г. на четвърто г.о. – трайно се приема, че: „Ако при сключването на договора, част от престацията е била вече положена в миналото, но прехвърлителят е прехвърлил целия имот (а не част от него) срещу миналите грижи и срещу задължението за бъдещи грижи и издръжка, договорът е единен, тъй като целта на прехвърлителя, при неговото сключване, е да обезпечи бъдещи грижи и издръжка, като продължение на натуралната престация, получена до сключването на договора. Доколкото в договора няма изразена воля, че се прехвърля конкретно определена част от собствеността на имота срещу положени грижи и издръжка до сключването на договора, и срещу грижи и издръжка след неговото сключване, договорът по своя характер остава алеаторен, сключен с цел обезпечаване на престация за в бъдеще до смъртта на прехвърлителя, като продължение на неделимата престация за минали и бъдещи грижи и издръжка.” Затова в случая – за процесния алеаторен договор, липсата на представителна власт за прехвърляне на имота и срещу положените в миналото грижи не се отразява на характера и действителността на договора, за разлика от общоприетото за действията без представителна власт в р. по гр.д. №1451/08 г. г. на трето г.о. и опр. по гр.д. №954/10 г. на трето г.о. на ВКС.
По втория от въпросите също не се установява противоречие с цитираната практика на ВКС: въззивният съд е приел, че при сключване на договора ищецът – макар и с наскоро диагностицирана остра левкимия, е бил адекватен, в добър вид, водил е нормалния си начин на живот, предприел е подходящо лечение и е очаквал подобрение. Нито лекарите, нито близките му, нито той самият е знаел докога ще живее / вещото лице – СМЕ и разпитаните свидетели/. Починал е два месеца и половина след сключване на договора поради бързо развили се усложнения, свързани със злокачественото заболяване. За подобни случаи трайната практика на ВКС – приложеното към отговора р. №148/91 г. на първо г.о. на ВС, и тази по чл.290 ГПК – напр. р. по гр.д. №76/09 г. на четвърто г.о., приемат, че самото болестно състояние на прехвърлителя и знанието за него от приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание. Нещо обикновено е именно при продължително заболяване или при песимистична прогноза след продължително заболяване да се сключва алеаторният договор, защото прехвърлителят се нуждае от грижи и издръжка. Само когато болестното състояние позволява да се прогнозира близка смърт и такава е настъпила, приобретателят знае, че всъщност няма да престира нищо срещу имота. Касае се обаче за кратък период от време между договора и смъртта, когато договорът е сключен непосредствено преди постъпване в болница или дори в болницата, където е настъпила смъртта. В соченото от касатора р. по гр.д. №76/09 г. на четвърто г.о. на ВКС е прието, след анализ на цитираната съдебна практика, че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание са: наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти, сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. Изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
В случая състоянието на прехвърлителя при сключването на договора не е било очевидно тежко и предсмъртно, след това няколкократно се е влошавало, но болестният процес е бил овладяван и болният – стабилизиран, преди да почине от появилите се усложнения.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице – не се установява противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС и съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, а основанието по т.3 не е обосновано откъм допълнителните му предпоставки. На ответницата по жалба следва да се присъдат поисканите с отговора и удостоверени с адвокатско пълномощно разноски за това производство.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №163/14 г. от 18.06.14 г.
ОСЪЖДА С. И. С. да заплати на П. С. Б. разноски за това производство в размер на 450 / четиристотин и петдесет / лв., за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: