О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 31.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.10.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2782/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. П. и В. П. срещу въззивното решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. №636/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от М. С. и М. С. срещу касаторите иск по чл.135, ал.1 ЗЗД – обявен е за относително недействителен спрямо ищците брачният договор на ответниците, по посочения вписан акт от 6.04.12 г. в частта му относно прехвърлената от ответника на ответницата ? ид.ч. от посочените в решението и по делото четири недвижими имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС са решение от въззивния съд въпросите от предмета на спора: 1.Налице ли е правен интерес от водене на иск с пр. осн. чл.135 от ЗЗД в случай, че вземането на кредитора е обезпечено с възбранени недвижими имоти, цената на които надхвърля размера на вземането? 2. За да бъде развален / обявен за относително недействителен/ един договор по реда на чл.135 ЗЗД необходимо ли е да е налице знание и намерение на длъжника умишлено да увреди кредитора? Може ли да бъде развален / обявен за относително недействителен/ един договор по реда на чл.135 ЗЗД, когато кредиторът може да се удовлетвори от друго имущество на длъжника? Не сочи конкретна практика на ВКС за обосноваване на противоречието, а се позовава на неправилните и необосновани изводи на съда по прилагане на материалния закон, като основание за отмяна на решението по чл.281,т.3 ГПК.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява. В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
За да уважи иска въззивният съд е приел, че ищците са кредитори на ответника с вземане в размер на 17 581 лв. Вземането е ликвидно – съдебно установено и за събирането му е образувано изпълнително дело. След възникването на дълга, с брачен договор от 6.04.12 г. длъжникът е прехвърлил процесната ? ид. ч. от всеки от посочените в исковата молба недв. имоти на ответницата, негова съпруга. Това действие на длъжника уврежда кредиторите му, затова и при наличие на предпоставките по чл.135, ал.1 и 2 ЗЗД е обявено за относително недействително спрямо тях.
Соченото от касатора основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването на въззивното решение не се установява. Касаторът не сочи конкретна практика на ВКС, затова съдът се позовава на служебно известната му практика по чл.290 ГПК.
В р. по гр.д. №836/09 г. на трето г.о. и по гр.д. №754/09 г. на четвърто г.о. е прието, че наложената възбрана върху други имоти на длъжника не лишава кредитора от правен интерес за иска с пр. осн. чл.135, ал.1 ЗЗД. Длъжникът знае за увреждането по см. на чл.135, ал.1 ЗЗД, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането – р. по гр.д. №754/09 г. на четвърто г.о.
Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в това число – опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т. е. – че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира – чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори – с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо за кредитора – р. по гр.д.№4321/13 г. и по гр.д. №2301/14 г. на четвърто г.о.
Изводите на въззивния съд съответстват на тази практика и не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. №636/15 г. от 11.03.16 г.
ОСЪЖДА М. А. П. и В. И. П. да заплатят на М. А. С. и М. Д. С. разноски за адв. възнаграждение за таво производство в размер на 600 /шестотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: