О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1210
София, 17.12.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4918 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Академия на Министерство на вътрешните работи, чрез ректора доц.д-р Б.Ч., приподписана от гл.юрисконсулт П., срещу решение от 10.03.2015г., постановено по в.гр.д.№18950/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 06.08.2014г. по гр.д.№13652/2014г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.79, ал. ЗЗД, вр. чл.198, ал.3 ЗМВР /отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Д. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Академия на Министерство на вътрешните работи срещу К. Д. Д. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198, ал.3 ЗМВР /отм./ за заплащане на сумата 8 460лв., представляващи разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за обучение в А. на МВР.
Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника по иска за изтекла в негова полза погасителна давност по чл.111, б.”б”, пр.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „какъв е приложимият давностен срок по отношение на вземането, възникнало от неизпълнение на задължението по чл.146, ал.1 ЗМВР/отм./, аналогично на чл.174, ал.4, вр. ал.1 ЗМВР”, който счита, че е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика – влезли в сила решение по в.гр.д.№1121/2007г. на АС-Пловдив, решение по гр.д.№464/2009г. на ОС-Хасково и решение по възз.гр.д.№193/2012г. на ОС-Благоевград, с които е прието, че е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, тъй като противоречивата съдебна практика по поставения въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, цитирани във въззивното решение – решение №406 от 02.12.2014г. по гр.д.№1364/2014г. на ВКС, ІVг. и цитираните в него решения на ВКС, с които е прието, че предвиденото в ЗМВР възстановяване на разходите за издръжка, обучение, униформено облекло и квалификация има характер на обезщетение за неизпълнение на договора, задължение за което възниква и става изискуемо при настъпване на изброените в ЗМВР основания, поради което приложима е кратката тригодишна давност по чл. 111, ал. 1, б. “б” ЗЗД. В. решение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.03.2015г., постановено по в.гр.д.№18950/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: