О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
ГР. София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.11.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4445/15 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство, [населено място] срещу решението на Окръжен съд Враца по гр.д. №297/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Р. П. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед от 4.06.14 г., на осн. чл.328, ал.1,т.12 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че въпросът: наличието на образувани граждански дела от работодател срещу физическото лице, което по закон представлява работодателя, представлява ли обективна невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по трудовия договор? – е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липса на съдебна практика по въпроса и необходимостта такава да бъде създадена.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: признаците на осн. по чл.328, ал.1,т.12 ГПК са разяснени в съдебната практика, за което е възразила в отговора си и ответницата по жалба. Така напр. в цитиранато по смисъл в отговора р. по гр.д. №1289/01 г. на ВКС, трето г.о. е прието, че за законосъобразното прилагане на безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, предвидено в т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ, следва да се изхожда преди всичко от основните задължения на страните по трудовия договор, уредени с императивните норми на глава шеста от раздел Х на КТ (чл. 124 КТ – чл. 129 КТ ). Основните задължения на работника или служителя, като страна по трудовото правоотношение, посочени в чл. 126 КТ, са да изпълнява точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил с работодателя, като всеки работен ден се явява навреме на работа, до края на работното време е на работното си място и цялото време използва за изпълнение на възложената работа. Когато по една или друга причина от обективен характер (която може да идва от страна на работника или служителя или от страна на работодателя) не е възможно работникът или служителят да изпълнява тези основни задължения по трудовия договор, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия договор с този работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
В практиката на ВКС са посочени примерно случаи на такава обективна невъзможност – невъзможност на работника да работи в йонизираща среда, когато спецификата на основната му дейност го налага /р. по гр.д. №5924/14 г. на трето г.о./; невъзможност на работника да изпълнява работата си поради неполучена довереност за контрол и работа с взривни материали от МВР, при предвиден специален ред за достъп до такива материали / р. по гр.д. №984/09 г. на трето г.о./.
В случая невъзможността ищцата, която е възстановена по силата на съдебно решение на заеманата длъжност „директор” на училището – касатор, да го представлява по заведените две граждански дела очевидно не е обективна невъзможност да изпълнява работата по тр. договор по см. на чл.328, ал.1,т.12 КТ в разяснения в съдебната практика смисъл. За такива случаи на противоречие между интересите на представляван и представител по конкретно дело, в чл.29, ал.4 ГПК е предвидена възможност за особено процесуално представителство, както е посочил първоинстанционният съд, към чиито мотиви въззивният е препратил на осн. чл.272 ГПК.
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице – характеристиките на основанието по чл.328, т.12 КТ, вкл. в засегнатия с въпроса на касатора аспект, са разяснени в задължителната и трайна практика на ВКС.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд по гр.д. №297/15 г. от 20.05.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: