О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1254
гр. София, 30.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание от шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4793/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №210/13.05.2015 г. по в. гр.д. № 1221/2015 г. на Окръжен съд – Ст. З. по касационна жалба на М. Г. А. от [населено място] , чрез адв. Й. Х. .
Въззивното решение се обжалва в частта, в която е потвърдено решението на районен съд гр. Ст. З. по гр.д. № 4116/2014 г., в което искът по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата от 1000 лв. до 10 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение ,по което в последствие ищецът е бил оправдан.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на Република България не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което с процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал два процесуални въпроса , а именно :1.Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания и
2. Следва ли съдът да изложи собствени мотиви и в случаите , когато не препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК.
Тези въпроси не отговорят на посочените изисквания за правен въпрос. Така както са формулирани същите не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат по- скоро характер на оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които могат да бъдат обсъждани едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване,бъде допуснато, а не в настоящото производство, което се явява предварително. С оглед на това не се налага обсъждане на посоченото допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , както и на представените във връзка с него съдебни актове.
Касаторът е формулирал и следния материалноправен въпрос: „При преценка на обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да посочи кои са тези обстоятелства и кое от тях по какъв начин се отразява на определения от него размер на обезщетението.
Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС- решение по гр.д. № 1284/2014 г., ІІІ г.о. ГК и решение по гр.д. № 1836/2014 г. ІІІ г.о. на ВКС.В цитираните решения на поставения от кастора въпрос е даден отговор , че понятието справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката по същество на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, състояние на пострадалия и пр. , че моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съотвества на необходимото за преодоляването им.
В случая по поставения въпрос обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика / /решения по чл. 290 ГПК./.При определяне размера на дължимото обезщетение , въззивният съд е обсъдил относимите, предвид изискването за справедливост, обстоятелства: престъплението, за което ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност, взетата мярка за неотклонение, хронологията на протеклото наказателно преследване и неговата продължителност . Направено е разграничение също така, кои от твърдяните неимуществени вреди са доказани и за кои от тях съдът счита, че не са събрани доказателства. Предвид казаното,по отношение на поставения въпрос , не е изпълнено допълнителното изизскване по чл. 280,ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, 3-то г.о. счита, че не са налице законовите предпоставки , с които законът свързва достъпът до касационно обжалване и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №210/13.05.2015 г. по в. гр.д. № 1221/2015 г. на Окръжен съд – Ст. З. по касационна жалба на М. Г. А. от [населено място] , подадена чрез адв. Й. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: