1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
ГР. София, 10. 06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.06.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2252/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. Д., като майка и законен представител на малолетния Т. Д., срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №518/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] иск по чл.50 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 7000 лв. от травма на ищеца, получена вследствие паднала греда на футболна врата в помощното игрище на ответника.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС – осн. по т.1. Налице е противоречива съдебна практика, тъй като един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в други влезли в сила съдебни решения на първоинстанционни и въззивни съдилища. Съдебната практика е противоречива относно правоприлагането в производството по чл.50 ЗЗД, за което прилага решения на първоинстанционни и въззивни съдилища – осн. по т.2. Налице е и хипотезата на т.3, „тъй като с решението си въззивният съд е потвърдил незаконосъобразно първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът по чл.50 ЗЗД, като е приел, че вина за процесния инцидент имат малолетните деца, които са играли на помощното игрище в [населено място] и са използвали вещта не по предназначение. Създадената поради неточно прилагане съдебна практика би довела до нарушаване на регламентирания в чл.5 ГПК принцип за законност.” Допускане на обжалването се налага за преодоляване на погрешните виждания при прилагането на закона и за обезпечаване на прилагането на законите според точния им смисъл.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Касаторът не е формулирал ясно и точно правен въпрос от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба. Съгласно ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК: „Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.”
Не се установяват и допълнителните основания на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Въпросите по приложението на чл.50 от ЗЗД – за предпоставките на тази отговорност и разграничаването й от другите хипотези на непозволено увреждане, са разрешени в задължителната практика на ВКС – ППВС №4/75 г., което касаторът сочи и прилага. В т.3 от ППВС №4/75 г. е посочено, че когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани от закона или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 и 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта отговорността е по чл.50 от ЗЗД. Такова е разбирането и в трайната практика на ВКС и съдилищата – напр. р. по гр.д. №1140/09 г. на трето г.о. на ВКС, приложено към изложението на касатора и р. по гр.д. №2567/72 г. на първо г.о. на ВС, приложено към отговора на ответника.
По делото въззивният съд е следвал тази практика. Приел е, че вредите за ищеца не са произлезли от сочения в исковата молба собствен на ответника недвижим имот – помощното игрище, а от намиращата се в имота движима вещ – преместваема футболна врата, собственост на футболния клуб „Б.”. [община] не е собственик на футболната врата, нито вещта се намира под надзора й. Затова не може да се ангажира отговорността на общината за претърпяното от ищеца увреждане. От друга страна, според ОС, вредите са настъпили не поради качествата на вещта /неправилна или неукрепена конструкция на вратата, напр./, а поради използването й не по предназначение от децата, някои от които се люлеели и набирали на горната греда, като на лост и така предизвикали падането й върху крака на ищеца. Затова не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
Решаването на материалноправните въпроси от предмета на отговорността по чл.50 от ЗЗД със задължителна практика на ВКС, която видно от приложените решения е следвана от съдилищата, изключва основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В практиката на ВКС е разяснено още, че осн. по чл.281,т.3 ГПК, на които се позовава касаторът в изложението си, са различни от тези по чл.280, ал.1 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания – ТР №1/2010 г. и ТР №2/11 г. на ОСГТК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №518/14 г. от 30.01.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: