О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1171
ГР. София, 08.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4602/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №370/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Н. Я. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законнността на уволнението на ищеца от длъжност „ отчетник измервателни уреди”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ със заповед от 16.07.14 г.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Поставя въпросите от предмета на спора /конкретизирани и уточнени от ВКС, според указаното в ТР №1/19.02.10 г., за яснота и лаконичност/: може ли без провеждане на изпит за квалификационна група съгл. изискванията на чл.7-31 и чл.83 от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ или Правилника/, а директно по право, предвид завършеното от работника средно професионално образование, да се приеме, че той притежава квалификационна степен / група/ по чл.14 от Правилника; има ли срок за валидност на придобитата квалификационна степен/група/ и може ли работникът да бъде изпитван за придобиването й или за периодична проверка на знанията – чл.21 от правилника; как следва да се тълкуват във връзка с поставения въпрос разпоредбите на чл.10,21 и 83 от Правилника, като се имат предвид изискванията на чл.46 ЗНА? Намира, че по първите два въпроса въззивното решение противоречи на р. №2049/9.01.07 г. на ВКС, трето г.о. и на р. на СРС по гр.д. №54790/12 г. и р. на СРС по гр.д. №51370/12 г., а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За последните две решения на РС няма данни да за влезли в сила, поради което те не могат да обосноват допълнителното основание по чл.280 , ал.1,т.2 ГПК, според указаното в ТР №1/10 г. С цитираното по –горе решение на ВКС е прието, че работодателят е в правото си да провери квалификацията на работника, съобразно нормативните изисквания на правилника / в случая там поради допуснати нарушения – чл.27, ал.2,т.5 от правлиника/, като го подложи на предвидения в правилника изпит, а когато работникът не издържи изпита – да прекрати тр. правоотношение с него на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ.
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника на длъжност „Ел. монтьор” по тр.договор от 2010 г..На тази длъжност е претърпял тр. злополука и след продължителен отпуск по болест и оценка на работоспособността му от ТЕЛК с ЕР от 11.04.14 г. е трудоустроен със заповед на работодателя от 14.05.14 г. от заеманата длъжност на длъжността „Отчетник измервателни уреди”. За последната в длъжностната характеристика се изисква трета квалификационна група по правилника.
На първата заемана длъжност ищецът е положил успешно изпит за четвърта квалификационна група по правилника със срок на валидност на издаденото удостоверение до 19.01.13 г. От дипломата му за средно образование и свидетелство за професионална квалификация се установява, че има средно образование за професия „Ел. монтьор” и степен на професионална квалификация втора за посочената професия. С протоколи от 16.06.14 г. и от 26.06.14 г. се установява, че ищецът не е издържал на два пъти изпита за проверка на знанията му по правилника, необходими за втора квалификационна група, поради което е уволнен на осн. чл.328, ал.1,т.6 ГПК. Уволнението е прието за незаконно, тъй като в случая, според въззивният съд, ищецът е притежавал към. м.05.14 г. втора квалификационна група / степен/ по правилника, по силата на своето образование и специализиран трудов стаж, а работодателят е следвало да го подложи на изпит за изискуемата за длъжността „Отчетник ИУ” трета квалификационна група. На осн. чл.9, ал.2 от правилника във всички случаи на промяна на длъжността, свързана с други изисквания за квалификационна група, групата следва да се придобие, потвърди или промени – следователно, след като срокът на валидност на последно придобитата от ищеца четвърта квалификационна група е изтекъл, работодателят е следвало да го подложи на изпит за изискуемата за новата му длъжност трета квалификационна група.
При данните по делото, поставените от касатора въпроси не обосновават общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г. Принципно, ако работникът не отговаря на ненормативно установени изисквания за образование и/или професионална квалификация за длъжността към момента на възникване на тр. правоотношение и работодателят знае това, той впоследствие не може да се позовава на известната му към възникване на правоотношението липса на образование или квалификация на работника, за да го уволни на осн. чл.328, ал.1,т.6 КТ – р. по гр.д. №3072/02 г. на трето г.о. на ВКС. Когато изискванията за длъжността / в случая за квалификационна група по правилника/ са нормативно установени – на осн. чл.7 и чл.83 от правилника работата не може да се извършва без удостоверение за съответната квалификационна група – както твърди касаторът, и работникът не отговаря на тях при възникване на тр. правоотношение, тр. договор е недействителен и не подлежи на прекратяване, а недействителността му следва да се обяви по реда на чл.74 КТ – р. по гр.д. №2202/01 г. на трето г.о., по гр.д. №1781/05 г. на четвърто г.о. на ВКС. Тази последица в случая обаче води до въпроса дали работодателят е изпълнил задължението си да трудоустрои работника на подходяща за него длъжност съгл. чл.314 и сл. КТ – ако работникът не притежава и не е придобил изискуемата за длъжността „отчетник ИУ” квалификация, следва да му се предложи друга работа в дружеството, която не само да отговаря на здравните предписания, но и работникът да може да я изпълнява, като отговаря на законовите изисквания за нея и на тези в дл. характеристика – образование, професионална квалификация и правоспособност и др./ р. №572/04 г. и р.№803/07 г. на трето г.о. на ВКС/.
Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №370/15 г. от 12.06.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: