3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
[населено място] 16. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5634 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на М. З. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 20.03.2014г., постановено по в.гр.д.№75/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 03.12.2013г. по гр.д.№205/2012г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявените от М. З. К. срещу Д. Г. Д. искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.152 ЗЗД и евентуален – по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.209 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Д., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. З. К. срещу Д. Г. Д. искове за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба по н.а.№…/2011г. поради противоречие на чл.152 ЗЗД, а в условията на евентуалност – поради противоречие на чл.209 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че не са представени по делото доказателства при сключване на договора за заем да те са имали намерение да бъде извършена между тях сделка за продажба на процесния имот, а с подписването му те предварително да са уговорили начин на удовлетворяване на кредитора по договора за заем, различен от този, който е предвиден закона; че ищецът е следвало да докаже, но не е доказал и това, че такова съглашение е станало преди сключването на договора за заем и че този заем е бил обезпечен с продажба с уговорка за обратно изкупуване, чийто предмет е процесният имот. Приел е, че по делото не са представени доказателства, установяващи твърденията за нищожност поради противоречие на разпоредбата на чл.209 ЗЗД.
Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, предвид приетото от съда, че твърденията на ищеца относно уговорката между страните са противоречиви. Видно от съдържанието на въззивното решение, въззивният съд е намерил противоречие в твърденията на ищеца в исковата молба и в нотариалната покана, поради което настоящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да е недопустимо по наведените от касатора доводи.
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 по въпроса: „следва ли да се прилага разпоредбата на чл.152 ЗЗД ако преди това между страните е била постигната уговорка, която не противоречи на закона /учредили са ипотека обезпечаваща първия заем/, а в последствие – с допълнителна уговорка, с която е увеличена сумата на заема – е извършена сделка като общия размер на двете сделки достига продажната цена”. Така поставеният въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, не е налице и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „за възможността да бъдат изключени доказателствени средства на основание чл.158 ГПК без да е определен срок за събирането им”, поради противоречие с решение по гр.д.№1900/2010г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че изрично условие за изключване на допуснато от съда доказателствено средство е преди това съдът да е определил срок за събирането му и този срок да е изтекъл, както и че ако след изключването на разпита се проведе друго заседание за разглеждане на делото /пред същата или горна инстанция/, няма пречка разпитът да бъде извършен ако свидетелят се яви в съдебното заседание – за целта той може да бъде доведен от страната или по нейно искане – призован от съда, след представяне на необходимите данни съгласно чл.158, ал.2 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че твърденията, за установяване на които ищецът иска да бъдат разпитани свидетелите, не са относими към правния спор. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен от въззивния съд, който е приел, че твърденията за постигната уговорка за обратно изкупуване са за по-късен момент – сключването на договора за покупко-продажба, а към релевантния момент за наличие на такова съглашение – към момента на сключване на договора за заем – доказателства не са ангажирани.
В т.3.2 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради противоречие с ТР №1 от 09.12.2013г. тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.03.2014г., постановено по в.гр.д.№75/2014г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: