4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
[населено място] 17. 06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1662 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т. и Р. Т. Т., чрез процесуалния им представител адв.Е. Т., срещу решение от 17.11.2014г., постановено по в.гр.д.№809/2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 17.04.2014г. по гр.д.№2120/2013г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] /в несъстоятелност/ не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по искова молба на Т. Г. Т. и Р. Т. Т. срещу [фирма] и [фирма] /в несъстоятелност/ за признаване за установено по отношение на ответниците на основание чл.440, ал.1 ГПК, че [фирма] /в несъстоятелност/ не е собственик на недвижим имот – апартамент в [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищците не са легитимирани да предявят иска по чл.440, ал.1 ГПК, поради това, че не са трети лица за изпълнението, тъй като са участвали в изпълнителното производство – в самата искова молба са посочили, че са конституирани като ипотекарни длъжници в изпълнението. Прието е също, че ищците нямат правен интерес от установяването, тъй като е безпорно, видно и от отговора на исковата молба, в който изрично ответникът-взискател заявява, че ищците са собственици на процесния имот и че [фирма] /в несъстоятелност/ – длъжник в изпълнителното производство, не е собственик и никога не е бил собственик на процесния имот.
Касаторите сочат в инкорпорирано в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Отделно, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и поради това, че като противоречива съдебна практика касаторите са посочили постановените по спора решения на първоинстанционния съд и на въззивния съд – невлезли в сила съдебни актове, а те не съставляват доказателство за наличие на противоречива съдебна практика /ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС, т.3/.
Касаторите считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 по въпросите: „факта, че по искане на взискателя принудителното изпълнение е насочено срещу имот на трети лица, по отношение на които последния няма изпълнителен титул, а на същите са връчени покани за доброволно изпълнение, ограничава ли правото им на защита по реда на чл.440 ГПК и придава ли им качеството на длъжници, които нямат активна легитимация за воденето на такъв иск”; ”за допустимостта на иска по чл.440 ГПК необходимо ли е да е налице от страна на взискателя оспорване на правото на собственост, което третото лице /засегнато от принудителното изпълнение/ противопоставя срещу изпълнението и съответно, дали при липса на такова оспорване искът по чл.440 ГПК се явява недопустим поради липса на правен интерес от страна на ищеца”; ”компетентен ли е въззивният съд за преразгледа въпроса за допустимостта на предявения иск, с оглед правния интерес на ищеца, във въззивната инстанция”. Първият от поставените въпроси не е разрешен от въззивния съд. Поставеният въпрос предпоставя въззивният съд да е приел, че субективните предели на изпълнителния лист срещу длъжника-кредитополучател [фирма] /в несъстоятелност/ не се разпростират и върху жалбоподателите, каквито изводи не се съдържат във въззивното решение. Поставения от касаторите въпрос предпоставя неправилност на изводите на въззивния съд, че ищците са участници в изпълнението като страна – ипотекарен длъжник – приобретател на ипотекиран имот, върху който е насочено изпълнението, тъй като служи за обезпечение на дълга на взискателя. Проверка на правилността на изводите на въззивния съд не може да бъде направена в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато. Отделно от това, разпоредбата на чл.440 ГПК не е неясна, противоречива или непълна и по приложението й има формирана съдебна практика, че легитимирано да води иска по чл.440 ГПК е всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, а не участниците в изпълнението, и тази практика не се нуждае от промяна. Вторият от поставените от касатора въпроси не е разрешен във въззивното решение. В съдебната практика се приема, че искът с правно основание чл.440 ГПК е отрицателен установителен иск. Той е насочен към това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника, т.е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от установяването, не защото претендираното от тях право, с което обосновават интереса си от иска, не ги легитимира като ищци, а защото нямат правен интерес от установяването, че имущественото право, върху което е насочено принудителното изпълнение, не принадлежи на длъжника. По отношение на третия от поставените въпроси също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК. Касаторът само е посочил, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но не е обосновал наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК не е непълна, неясна или противоречива, и по приложението й има формирана съдебна практика, че за допустимостта на първоинстанционното решение въззивният съд следи служебно. Следва да се посочи също, че доводите на касаторите, че въззивният съд в производството по разглеждане на въззивната жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, е обвързан от произнасянето по искането за допускане на обезпечение на иска, не намират опора в закона.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.11.2014г., постановено по в.гр.д.№809/2014г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: